Глен Купер - Възкресителят

Артър и Клер сновяха напред-назад из ротондата, мъкнеха уредите и ги разполагаха в помещението на гробницата и в преддверието. Клер мълчеше, все още не се държеше по обичайния си начин.

— Добре ли си? — попита я той.

— Просто малко уморена.

— Нали помниш, утре.

— Помня.

Нети седеше в Параклиса на ангела с лаптопа си и проверяваше връзките. Тя се огледа.

— Къде е Граалът?

— В ротондата — каза Артър. — Там ли да го оставя?

— Можеш да го донесеш, няма проблем.

Артър излезе и се върна с оловната кутия.

— Къде да го сложа?

— Можеш да го сложиш върху олтара с камъка. Не са ми забранявали да слагам нещо върху него. А и без това е покрит със стъкло, което със сигурност не е много чисто, тъй като посетителите го целуват по цял ден.

Артър внимателно постави кутията върху олтара и седна на мраморния под до Клер. Погледна нагоре към отвора за дим и петнайсетте висящи лампи с масло. Запита се как ли щеше да изглежда параклисът, ако лампите са запалени, а неприятната рязка светлина на акумулаторните фенери я няма.

Представи си колко красиво би изглеждала Клер в магическото сияние.

Внезапно в параклиса като че ли стана някак по-светло. Артър си помисли, че си въобразява, но Клер и Нети май също го забелязаха.

Тримата скочиха на крака, когато източникът на допълнителната светлина стана очевиден.

Граалът.

Под капака на кутията се процеждаше ярка светлина.

Лицето на Нети се промени. Изглеждаше по-млада, по-агресивна.

— Отвори го! — извика тя. — Давай, отвори кутията.

Артър пристъпи колебливо напред и отвори двете закопчалки. Капакът леко се надигна и светлината стана още по-ярка.

— Отвори го изцяло! Вдигни капака — нареди Нети.

Артър преглътна и вдигна капака докрай. В помещението стана светло като в слънчев ден.

Граалът сияеше като фар. От абсолютно черен бе станал снежнобял.

Артър усети как Клер застава до него.

— Боже мой — промълви тя.

Страхуваше се да го пипне, за да не се изгори, но после осъзна, че не усеща никаква топлина, и приближи ръка, докато пръстите му не докоснаха повърхността. Температурата на съда беше същата като преди.

— Случва се — каза зад него Нети.

Артър предположи, че тя се обръща към тях, но грешеше. Нети говореше в микрофона на лаптопа си.

— Какво се случва? — попита той.

— Ще видите.

Клер изглеждаше уплашена. Страхът й се предаде и на него.

— Клер, разбираш ли какво става?

— Артър, аз…

Не успя да довърши изречението.

Млад чернокос мъж се втурна през входа на едикулата в параклиса, размахвайки оръжие.

След него влезе втори мъж, по-бавно, по-уверено, също с пистолет в ръка.

Артър познаваше този човек.

Джеръми Харп.

Нямаше време да мисли, камо ли да действа. Артър замръзна на място и усети как тялото на Клер се вцепенява до него.

Харп видимо тържествуваше.

— Дай ми го, Мелъри — каза той.

Артър го изгледа кръвнишки.

— Той каза да му го дадеш — обади се Нети.

Артър я погледна с омерзение.

„Тя е от тях.“

— Добре тогава, Клер, ти ми го дай — подкани Харп и насочи пистолета към главата на Артър. — Искаш ли да го убия още тук и сега?

Артър беше замаян и напълно объркан.

— Откъде знае името ти, Клер?

— Не се шегувам, Клер — процеди ледено Харп.

Клер бръкна в кутията и извади купата. Подаде я на Харп, който прибра пистолета в джоба си и взе съда в малките си, меки ръце.

Клер се върна обратно до Артър. Двамата бяха от едната страна на олтара с камъка, а Нети и мъжете — от другата.

— След всички тези години — промълви Харп.

— След всички тези столетия — добави Нети.

— Знаеш ли, Мелъри — поде Харп, — една от причините да успея в бизнеса, е талантът ми да избирам подходящите хора за подходящата работа. Натиснах те докрай и ти изпълни задачата си.

Симон държеше пистолета си насочен към Артър.

— Клер също се справи добре — подхвърли той и й се усмихна. — Липсваше ми.

Тя се намръщи и не отговори.

— Прав си, Симон — каза Харп. — Клер се справи добре, макар че се нуждаеше от малко увещания.

Артър пренебрегна всички в малкото помещение освен Клер. Обърна се към нея и я принуди да го погледне.

— Ти си от тях.

Устните й потръпнаха, очите й се зачервиха.

— Бях любопитна, разбира се. За мен беше чест да ми предложат да се включа. Нети беше мой ментор, Симон мой приятел… добре де, любовник… Членовете на групата са едни от най-великите физици на нашето време. Разказаха ми за Граала неща, предавани в продължение на две хиляди години от алхимици на химици и от химици на физици. Всички ние сме рационалисти. Не вярваме в магия, нито в мистични неща. Вярваме в науката и знаехме, че Граалът трябва да има свойства, които не са от този свят, а от космоса. Още от откриването на тъмната материя си мислехме, че Граалът може би е направен от нея.