Глен Купер - Възкресителят

Нехор рухна на колене и нададе гърлен, изпълнен с агония вик. Притисна раната с длани и ръцете му се оплискаха с кръв.

— Виждате ли? — изпъшка. — Умирам.

Кръгът от мъже и жени се бавно се затвори около Нехор, докато кръвта и животът изтичаха от тялото му. През цялото време погледът на египтянина бе жадно впит в Граала, който лежеше до него.

Тогава Йосиф от Ариматея надигна глас и извика:

— Има само един истински Син човешки и един истински Син Божий. И това е Иисус, нашият Христос и Господ! Няма да позволя този човек, Нехор, да използва светия потир от последната вечеря на Иисус, за да постигне злите си планове. Той никога не е бил и никога не ще бъде вестоносец на Иисус. Този дълг се пада на вас, неговите истински апостоли!

Той се втурна напред, грабна Граала от прахта и побягна надолу по склона на каменоломната.

Очите на Нехор се разшириха от ужас.

— Върни го — изстена той с последния си дъх към Сакмис, докато падаше на една страна на земята.

Сакмис се затича след Йосиф, като размахваше меча и ругаеше, но когато стигна началото на склона, макар да бе само на няколко крачки зад беглеца, видя само чакъл и нищо друго.

Йосиф беше изчезнал.

Сакмис го търси къде ли не през цялата нощ и щеше да продължи да го търси през остатъка от дългия си живот, като привличаше и други за каузата си, други кем, на които разказваше историята за Граала и огромната сила, която ще придобият онези, които го намерят.

Онази нощ Йосиф се бе скрил като заек в една от многото изсечени в скалата гробници, надупчили каменоломната. Тялото на Нехор така и не беше намерено. Последователите на Иисус смятаха, че Сакмис го е взел и погребал. Тъй като Нехор беше презиран от учениците, единствено Сакмис беше склонен да си мисли, че господарят му е възкръснал, подобно на Иисус. Минаха няколко дни и когато реши, че е безопасно, Йосиф излезе от скривалището си и избяга от Юдея. Той посвети живота си на Граала и на разпространяването на благата вест на Иисус.

Преди да умре, Йосиф повери Граала на група последователи на Христос в римската провинция Тараконензис, които пазеха и почитаха реликвата, но знаеха от наставленията му, че е най-добре силата й да се пази в тайна, за да не бъде използвана от хора със зли помисли.

А поколения по-късно Граалът се възнесе — някои биха казали, по-близо до Бог — отнесен от монаси на един висок връх в Испания, на планина, която по-късно щеше да бъде наречена Монсерат.

— Колко е часът? — попита Артър, примигвайки в тъмното.

— Четири.

— Сутринта или следобед?

— Следобед.

Клер вече беше будна и се взираше в тавана. Тя стана и дръпна завесите. Слънчевата светлина нахлу в стаята.

Артър дръпна завивката над очите си и изстена, че иска кафе.

В стаята имаше машина за кафе. Клер му направи и се настани в леглото до него.

— Ама че нощ — промърмори той.

— Да, ама че нощ.

— Докато се приготвим и хапнем, ще стане време да го направим отново.

Тя отпи глътка портокалов сок, без да отговори.

— Изглеждаш уморена — рече той. — Успя ли да поспиш?

— Не много.

— Някакви вести от семейството ти? Всичко наред ли е?

— Не, няма никакви вести.

— Тогава какво? Скапана си.

— Тази дума не ми е позната.

— Извън релси си. Не си на себе си.

Клер изведнъж се оживи; но в гласа й се долавяше гняв.

— Как мога да съм на себе си! Колкото по-дълго стоим тук, толкова по-голяма става опасността да ни открият. Едва не умряхме в Модан!

Артър остави кафето си.

— Клер, ти предложи да дойдем в Израел, забрави ли? — раздразнено напомни той.

— Знам, знам — поклати глава тя. — Помислих си, че идеята е добра, но през нощта ме налегнаха колебания. Мисля, че сгреших. Да идем в Барселона още сега, а после на някое хубаво място, на тропически остров, където да поживеем нормално, без приключения. Само двамата.

Той я прегърна, погали нежно бедрото и гърба й.

— Просто едва сега реагираш на станалото в Модан. Нормално е. Тук сме. Ще довършим започнатото. Само още една нощ. Още една гробница. Утре ще отлетим за Барселона. Ще свикаме пресконференция и ще представим всички данни, с които разполагаме. Ще се оправим с властите в Барселона и Модан по възможно най-бързия начин. Ще идем в Тулуза. После ще намеря някой тропически остров с чуден плаж, на който да се любим по цял ден и да танцуваме по цяла нощ. Как ти се струва?

— Би било божествено — въздъхна тя.

Той я целуна.

— Утре.

Църквата „Божи гроб“ се намираше в християнския квартал на Стария град, до лабиринта от улици на стария район Муристан. Издигната на мястото, което според мнозина е истинската библейска Голгота, църквата понастоящем се управляваше съвместно от Източноправославната, Римокатолическата и Арменската апостолическа църква и Нети беше успяла да получи от триумвирата разрешение за нощно посещение с научни цели.