Глен Купер - Възкресителят

— И сега знаем, че е така — вметна Харп.

— Това е моята тема, моята страст — продължи Клер. — Но аз…

— Какво ти? — тъжно попита Артър.

— Тя започна да се колебае — каза Харп. — Запъна се. Трябваше да я накараме да се вземе в ръце.

— Реших да спра. След като убиха Тони. Беше безумие. Освен това се влюбих.

Лицето на Симон почервеня.

— Престани, Клер, недей — помоли Артър.

— Истина е. А после заплашиха семейството ми. Държат къщата им под наблюдение. Казаха, че ще ги убият. Не знаех какво да правя.

— Значи баща ти не е болен.

— Не.

— Още една лъжа — отбеляза той. — Като онази със слагането на Граала в тази кутия. Оловото не блокира частиците, нали?

— Не.

— Виждаше ми се безсмислено, но щом така казваше, защо да се съмнявам в думите ти? А уредите? Не правят абсолютно нищо, нали?

Нети изсумтя.

— Обикновени детектори на гама-лъчи. Нямат нищо общо с упражнението.

— И какво е упражнението? — гневно попита Артър.

Отговори Харп, без да откъсва поглед от сияещата купа в ръцете си.

— Устната ни традиция продължава до времето на Христос. Един велик алхимик на име Нехор открил камъка на Граала, най-вероятно уникален метеорит, и създал от него тази купа. Открил, че камъкът действа като портал. Днес ние говорим за мултивселената. Ще видим. Иисус е пил от купата, тъмната материя е попаднала в тялото му и останалото е история. На небето ли е отишъл? В някоя паралелна вселена? Едно и също ли са двете неща? Виждате ли в това сливане на религия и наука? Казано е, че Нехор направил същото като Иисус, пил от Граала вътре или близо до гробницата му. Казано е също, че един от последователите му го убил, но Граалът бил откраднат, преди Нехор да бъде… възкресен. В продължение на две хилядолетия кем търсят Граала. Нашата цел е да го върнем точно на мястото, където е умрял Нехор.

— Не знаем как действат многото измерения — добави Нети. — Според устната традиция обаче мястото, на което се връщаш, трябва да е мястото, на което си умрял.

Харп кимна.

— Затова задача номер едно беше да намерим Граала, а задача номер две — да открием гробницата. Вижте начина, по който реагира камъкът. Намираме се на правилното място. Да се надяваме, че няма да се наложи да чакаме дълго възкресението на Нехор, второто велико възкресение в историята.

— И какво ще стане, ако този Нехор се материализира? — презрително попита Артър.

— Ще настъпи зората на нова ера, ето какво! — тросна се Харп. — Край на глупостта и суеверията, начало на рационална култура, основаваща се на науката. Кем ще бъдат ученици и учители едновременно. Ще представим Нехор на света и ще го оставим да разкаже забележителната си история. Вярваме, че ще бъде мъдър, разбираем и вдъхновяващ. Ние ще бъдем пазителите на Граала, лидерите на една нова сциентокрация 13 13 Власт на науката. — Б.пр. , онези, които ще пият от него и ще постигнат един вид безсмъртие. Аз лично с нетърпение очаквам да видя какво има отвъд този свят.

Артър поклати глава.

— Ами ако се върне не вашият Нехор, ами Христос?

Харп се усмихна.

— Обсъждали сме и тази възможност. Не сме единодушни, но разполагаме с работещ план. Останалите кем са в очакване наблизо, готови да реагират на всяка възникнала ситуация.

— Давате ли си сметка колко нелепо звучи това? — попита Артър. — Работещ план? Това да не ви е някаква дискусия на екип в лаборатория или компания? Става въпрос за християнството! Вие наистина сте жалък дребосък. И долен, мръсен убиец.

Харп стисна устни, после се нацупи. Той протегна купата.

— Би ли я подържала, Нети?

Тя пое Граала от ръцете му.

Харп вдигна пистолета и го насочи към Артър над олтара.

— Никога не съм убивал човек със собствените си ръце, Мелъри, но това е чудесно място за начало.

Докато дебелият пръст на Харп се свиваше около спусъка, Клер изведнъж се хвърли между Артър и олтара.

Разнесе се оглушителен гръм и куршумът я улучи в гърдите.

Тя започна да се свлича бавно, сякаш коленете й бяха станали от гума.

Времето сякаш забави хода си.

Харп стоеше замръзнал, абсолютно втрещен, че е застрелял Клер. Ръката му беше все така изпъната напред.

Артър се хвърли към пистолета. Оръжието се изплъзна лесно от потните, тлъсти пръсти. Докато Клер продължаваше да се свлича, Артър я сграбчи и падна на пода до нея.

Основата на олтара явно осигури някаква защита — макар да последва още един изстрел, този път с пистолета на Симон, единственият ефект бе оглушителен гръм и дъжд от фрагменти мрамор.