Глен Купер - Възкресителят

Артър попадна в групата преди около осем години благодарение на един общ познат на име Тони Феро. Бяха се запознали в Бристол. По онова време Тони беше специализант по история и водеше курсове, които Артър беше записал, за да разнообрази учебната си програма. Веднага щом откри, че има голяма вероятност Артър да е потомък на Томас Малори, Тони се заинтересува от него и двамата бързо се сприятелиха. Сега Тони преподаваше средновековна история в Лондонския университетски колеж и неотдавна беше добавил към програмата си нов курс „Крал Артур — мит или реалност“, който Артър се надяваше някой ден да изслуша.

Холмс винаги беше много взискателен към хората, които приемаше във вътрешния си кръг. Не търпеше никакви последователи на ню ейдж, зяпачи в кристали и религиозни фанатици. Всеки чешит трябваше да сложи нещо конкретно на масата, така че повечето бяха сериозни учени в една или друга област, макар че ако не притежаваха задължителния, макар и не съвсем ясен „дух“, Холмс ги прокуждаше. Артър мина бариерата още по време на встъпителната бира. Отговорът му на първия въпрос на Холмс му беше осигурил мястото в групата.

„Защо се интересувам от търсенето на Граала ли? — бе повторил той, за да спечели време да си събере мислите. — Ами, защото си мисля, че нашият модерен свят е отклонил вниманието си от високите цели. Препускаме напред с представата, че можем да постигнем моментално удовлетворяване на много от нуждите си. Гладен ли си? Ей там е заведението за бързо хранене. Трябва ти информация за нещо? Отвори «Гугъл». Самотен ли си? Влез в някой сайт за запознанства. Тъжен ли си? Има си хапчета за това. Но едно духовно търсене не може да бъде удовлетворено моментално, нали? То изисква труд и всеотдайност. Може би в края на дните си ще постигнем известно духовно удовлетворение, може би не. За мен търсенето на Граала е въплъщение на това духовно дирене. Това е древно начинание, но не виждам защо да не може да бъде също така модерно и уместно. А ако се окаже нещо повече от метафора? Ами ако Граалът наистина съществува? Представете си само какво ще е да държиш подобна прелест в ръцете си.“

Сега Артър вдигна слушалката и изключи спикърфона.

— Целият съм слух, Ендрю. Какво си открил?

— Ами чувствам се така, сякаш ме е блъснала каруца с подкови. Никой няма правото да е такъв късметлия. Може пък да е от уменията. Знам ли?

— Да не би да е свързано с онова писмо, за което съобщи на групата преди два месеца? Писмото от Монсерат?

— О, не. Около писмото има някои подробности, които ще публикувам скоро, но не това е причината да ти се обадя. Става въпрос за втора находка, много по-важна, направо земетръсна, ако подобно нещо е възможно за документ. И е свързана с теб, момко.

— С мен ли?

— Да, с някой си Артър Мелъри, жител на Уокингам, Англия, спец по маркетинг денем и търсач на Граала нощем. Изникна от една странична работа, с която доста се гордея. Вероятността да се отплати беше много малка, поради което съм особено доволен, че се получи. При това по забележителен начин.

— Господи, Ендрю, би ли изплюл камъчето, ако обичаш?

След типичната за Холмс пауза Артър чу:

— Би ли искал да намериш Граала, синко? В смисъл, наистина да го намериш?

Артър откри, че се усмихва.

— Знаеш, че да.

— Добре. Защото, ако съм прав, името ти е изписано по целия Граал. Мисля, че той наистина може да бъде намерен, но ще ми трябва помощта ти.

— Всичко, каквото поискаш, Ендрю. Знаеш, че винаги съм на линия. Макар да съм зает, на линия съм.

— Да, и аз самият съм доста затрупан с работа. Освен че се потопих в благотворните неща, които се случиха, учебната ми програма е много натоварена, плюс това ми се налага да се занимавам с някакъв глупак, който влязъл с взлом и преобърнал наопаки няколко кабинета, включително и моя. Не мисля, че е изчезнало нещо, но още не съм приключил с инвентаризацията. За щастие, държа важните неща у дома. Артър, какво ще кажеш да поговорим на четири очи как да счупим славния орех? Можеш ли да прескочиш в четвъртък вечерта? Ан има рожден ден и те каним на вечеря. Резервирали сме маса в любимото й заведение. Тогава ще ти разкажа всичко.

— Разбира се. Ще дойда.

— И само още нещо, преди да те оставя да се посветиш на работата си да прилъгваш хората да купуват неща, от които може и да нямат нужда. Случайно да имаш едно ребро в повече?

На лицето на Артър се изписа пълна изненада.

— Всъщност наистина имам. Откъде си разбрал това, за бога?