Глен Купер - Възкресителят

Той беше дребен оплешивяващ човек в голяма тъмна стая, осветена почти театрално от халогенна лампа за четене. Жената на Джеръми Харп го повика през затворената врата на библиотеката и той сърдито й позволи да влезе. Тя много добре знаеше, че това е личната му територия, неговата светая светих, но май трябваше да й го напомни отново, нали?

— За бога, Лилиан! Къщата ли се е подпалила?

— Съжалявам, Джеръми, но се обажда Стенли Енгил. Каза, че звъни от Тибет. — Тя го гледаше с опасение, сякаш очакваше да бъде скастрена. Беше истински скелет благодарение на протеиновата диета и цигарите, а лицето й бе прекалено гладко от козметичните процедури.

— Крайно време беше да се свърже с мен. Ще вдигна.

Беше чул звъна на телефона и бе предположил, че онзи идиот синът й се обажда за още пари за дрога, както правеше най-редовно. Когато се ожени за Лилиан след развода й, момчето беше сравнително сладък дребосък. На трийсетгодишна възраст обаче в него не бе останало нищо сладко.

— Стенли. Крайно време беше. Какво правиш в Тибет, по дяволите?

Линията шумеше ужасно.

— Обаждам се по сателитния. Съжалявам за качеството на връзката. На трекинг съм. Току-що получих имейла ти в хижата. — Макар да беше утвърден професор по физика в Санта Барбара, носовият бруклински акцент на Енгил си оставаше силен. — Сигурен ли си, че линията е сигурна?

— Ако говориш по телефона, който ти дадох, значи е сигурна. Изпратих ти кодиран аудиофайл на телефонно обаждане на Ендрю Холмс до Артър Мелъри тази сутрин. Какво мислиш за него?

— Интересно е, разбира се. Много интересно. Напоследък подслушването на Мелъри започва да дава плодове. Какъв е следващият ни ход?

— Чул си какво каза Холмс за важните документи. Че ги държи у дома си. Това обяснява защо Григс не намери нищо в кабинета му. По-важното е, че явно е открил нещо повече от писмото от Монсерат. Май е попаднал на нещо конкретно. Ще пратя моя човек да проникне в къщата на Холмс следващия четвъртък, докато са на вечеря. Това е идеалната възможност. Те почти не излизат.

— Не мислиш ли, че е малко рисковано?

— Без риск няма награда. Но Григс ще се постарае да сведе риска до минимум.

— Е, какво искаш от мен?

— Работим чрез консенсус. Искам съгласието ти да действаме агресивно.

— Имаш го. Какво казват останалите?

— Всички са на мнение, че трябва да действаме.

— Добре. Аз казвам същото. Щастлив ли си?

— Много.

— А каква е онази история с реброто? — попита Енгил.

— Нямам представа. Нещо съвсем ново. Страшно ми се иска да науча повече. Трябва да ти кажа, за първи път през живота си съм изпълнен с надежда за Граала. Наистина изпълнен. Чувствам го с костите си.

— С костите, а? Силно твърдение от страна на един учен от световна класа.

Харп изсумтя.

— Граалът е изгубен от две хиляди години, Стенли. Готов съм да използвам главата си, сърцето и дори кокалите си, за да го намеря.

Когато входният звънец зазвъня, Ендрю Холмс грабна затворената папка и забърза надолу по стълбите. Метна я на канапето, но не прецени добре силата на замаха, така че папката падна зад облегалката. Холмс изруга, но я остави и отиде да отвори. Щеше да я вземе след вечерята или по-скоро щеше да накара Артър да го направи, той беше по-млад и пъргав. Още не беше решил дали да му разкаже за новите писма, преди да му ги покаже, или просто да го остави да ги прочете неподготвен. Така или иначе, резултатът щеше да е главозамайващ.

Артър стоеше на прага с усмивка до ушите и с опакован подарък за Ан.

— А, точно навреме — рече Холмс. — Не мога да ти опиша с какво нетърпение очаквах този момент. Сипи си нещо за пиене, докато си взема ключовете и успея да убедя Ан да излезе от къщата.

Не след дълго Холмс се пенеше и неуспешно се опитваше да намери ключовете за колата. Смънка, че със сигурност били в къщата, защото само преди два часа се върнал от колежа.

— Още съм твърде млад за такава склероза! — изрева той достатъчно силно, за да накара Артър да трепне.

— Ключовете ли търсиш? — обади се жена му от горния етаж.

— И още как.

— При чайника са. Там ги остави.

Ан се появи, облечена в хубава зелена рокля, идеална за пролетната вечер. Тя влезе в кухнята, докато Холмс прибираше ключовете в джоба си. Махна весело на Артър, който веднага забеляза, че тя не изглежда добре. Походката й беше несигурна и разчиташе на бастуна повече, отколкото всеки друг път. И като че ли беше отслабнала още от последната им среща.