Глен Купер - Възкресителят

Юда винаги се беше смущавал да поглежда в тъмните, магнетични очи на Нехор — имаше чувството, че изсмукват душата от тялото му. Но този път не се сдържа.

— И как всъщност?

— Кога ще го видиш отново?

— Довечера. Ще разчупим хляб с него на пасхалната вечеря.

— Къде?

Сякаш по заповед на очите на Нехор Юда посочи към хълма Сион, където живееха богаташите на Йерусалим.

— В една голяма къща. Къща на последовател. Горе на хълма.

Нехор бръкна в торбата си и извади купа. Беше с размера на две женски шепи, събрани заедно, с цвета на нощта, съвършено гладка, полирана. Нехор я обърна в дланта си.

Юда пристъпи към него, без да може да откъсне очи от предмета. Не че самата купа беше толкова забележителна. Омагьосваше го ефирният ореол, който я заобикаляше — като полупрозрачна мъгла, която скриваше всичко зад нея.

— Какво е това?

— Купа. Потир.

— Не е обикновена купа.

Нехор кимна.

— Ако обичаш Иисус, трябва да направиш така, че да пие от нея по време на вечерята. Но само той. След това трябва да го следваш навсякъде, където и да отиде. Войниците ще дойдат да го арестуват. Погрижи се да разберат кой е той.

— Предателство? — възкликна Юда, без да откъсва поглед от купата.

— Не. Дар. Най-големият дар, с който можеш да го дариш. Бъди сигурен. Ако ти не го предадеш на съдбата му, друг ще го направи. По-добре да бъде сторено от човек, който милее за него.

— Останалите ще научат, че съм го предал. Какво да им кажа?

Нехор носеше малка кожена кесия на колана си. Свали я и я затъкна в колана на Юда.

— Кажи им, че си го направил за пари. А сега вземи купата.

Нехор тикна съда в треперещите ръце на Юда. На пипане беше топъл, досущ като челото на човек, измъчван от треска.

— Какво ще стане с него? — попита Юда.

— Нещо славно — отвърна Нехор. — Нещо, което ще промени света.

Англия, наши дни

Беше необичайно топло за началото на март. Докато изминаваше краткото разстояние от паркинга до офиса, Артър Мелъри вдъхна плътните органични аромати от влажната почва и обърна лице към слънцето да усети топлия му допир. За първи път след края на зимата беше зарязал зимното си палто на закачалката у дома и бе излязъл само по тънко спортно сако. Без дебелата дреха с ватена подплата, вълнената шапка и ръкавиците се чувстваше свободен като минзухарите, пробиващи си път през пръстта. Радостно залюля куфарчето в ръката си. Адски хубав ден да започнеш седмицата.

Административните и маркетинговите отдели на „Харп Индъстрис Лимитид“ бяха съсредоточени в Бейсингсток. Единственият завод на „Харп“ във Великобритания се намираше на север, в Дърам. Иначе компанията бе разпръснала производството си по целия свят, следвайки евтината работна ръка, голяма част от която в момента се намираше в Азия. Артър обичаше да пътува до заводите, да се среща с инженерите и служителите, да яде храната им, да се потапя в културата им, да отскача до исторически места. Посочваше на началниците си, че не може да пласира добре продуктите на „Харп“, ако не познава задълбочено цикъла на работа върху дадена стока. Но епохата на скайпа и видеоконференциите настъпваше все по-агресивно и за негов ужас крилете му непрекъснато биваха подрязвани.

Рецепционистката, непретенциозна жена с широка усмивка, го посрещна грейнала в лобито.

— Добро утро, хубавецо.

— Такъв съм, но освен ако не се е случило нещо през уикенда, ти си омъжена, скъпа.

— Не го казвам аз — рече тя и размаха наръч фирмени бюлетини. — Тук го пише.

— Господи, дай ми един. Изобщо не трябваше да се съгласявам.

По пътя към кабинета трябваше да изтърпи добродушните подмятания на колегите, на които отвръщаше с „Ще ти го върна“ и „Ще ти дойде времето, друже“, но когато затвори вратата, беше сигурен, че бузите му са зачервени. Седна и зачете първата страница, на която имаше негова снимка, седнал на ъгъла на бюрото си и вперил честните си сини очи в обектива.

Профилът днес:

Артър Мелъри — маркетинг мениджър, който е истинско съкровище

Сюзан Брент

Ако помолите колегите му да опишат маркетинг мениджър Артър Мелъри, най-вероятно ще чуете думи като всеотдаен, блестящ, красив, внимателен и почтителен. Всички в централата в Бейсингсток знаят, че той е организационно съкровище, но колцина са наясно, че той е истински търсач на съкровища!

Артър дойде в „Харп Индъстрис“ преди осем години направо от университета в Бристол, където завърши като бакалавър по химия. Какво търси един химик в компания, занимаваща се с физика?