Глен Купер - Възкресителят

— Не знам защо съм ги сложил там — разсеяно подхвърли Холмс.

— Ако ги оставяш в антрето всеки път, когато се прибираш, помисли само колко свободно време щеше да ти се отвори за други неща. Сигурно би се получил цял допълнителен ден в живота ти.

— Много смешно.

— Съжалявам, че те правя свидетел на домашните разправии — извини се Ан на Артър.

— Няма нищо — отвърна Артър и й подаде подаръка. — Радвам се, че съм тук за рождения ти ден.

— Не беше нужно — рече тя, докато оставяше пакета на масата в кухнята. — Бих те прегърнала, но се боя, че съм пипнала някакъв бацил.

— Бацил ли? — обади се Холмс. — От един микробиолог не се ли очаква да бъде малко по-конкретен?

— Добре — въздъхна тя. — Ентеровирус.

Холмс изсумтя.

— Сигурна ли си, че не е Елоиз?

Ан беше в отпуска по болест от изследователската лаборатория на университета — заради засилването на множествената й склероза, която й причиняваше слабост в единия крак и замайване. Ан беше от оптимистите, които не можеха да съберат сили да нарекат болестта си множествена склероза. Затова й бе дала по-весело име.

— Не, не е Елоиз — отвърна.

Холмс кимна и огледа подаръка.

— Прилича ми на книга.

— И е точно книга — потвърди Артър. Беше фотоалбум на английски градини — тема, от която Ан много се интересуваше.

— После — рече тя. — След вечеря. Обичам да тръпна в очакване.

Холмс подрънка с ключовете в знак, че е време да тръгват.

— Ти също ще трябва да почакаш, Артър. Ще ти покажа откритието си, след като се върнем от вечеря. Трепетно очакване, нали така? — Холмс отново насочи вниманието си към Ан и я погледна загрижено през тесните си очила. — Цветът на лицето ти е поразително сходен с този на роклята. Сигурна ли си, че искаш да излезем?

— Днес е рожденият ми ден. Нямам намерение да изпускам възможността. Много е трудно човек да те изкара на вечеря.

Когато излязоха, вече се смрачаваше и нощта падаше бързо. Пет минути след като заминаха, от една кола, паркирана по-надолу по улицата, слезе мъж. Григс отиде до къщата и отвори портата на задната градина с небрежността на човек, който се прибира след работа у дома. Беше висок и широкоплещест, с късо подстригана коса. Коженото му яке прилепваше плътно по плоския корем. Имаше грубо лице на кавгаджия, но беше достатъчно красив, за да привлича онзи вид жени, по които си падаше.

Къщата нямаше алармена система. Знаеше го от предварителното разузнаване. Задната градина беше добре скрита от съседите. Григс взе камък от земята и леко започна да почуква с него прозорчето на вратата, докато стъклото не се счупи с мелодичен звън. После бръкна през отвора и отключи.

Шарещият лъч на фенер щеше да бъде по-подозрителен за някой случаен минувач, отколкото запалените лампи, така че включваше и изключваше осветлението, когато му се налагаше. Помещенията на долния етаж не представляваха интерес — дневна, трапезария, кухня и кътче за телевизора. Нужни му бяха няколко минути, за да ги преобърне наопаки. Направи го решително, като събори няколко лампи, изсипа съдържанието на чекмеджетата и тихо счупи няколко порцеланови съда. После се качи горе и веднага откри онова, което търсеше.

Артър седеше на задната седалка на колата на Холмс и се чувстваше като зрител, наблюдаващ играта на двама актьори в пиеса. Холмс и жена му сякаш участваха в някаква полукомична домашна сцена между двама мнителни старци.

— Трябва ли да вземаш толкова остро завоите? — попита тя. — Хич не се отразява добре на стомаха ми, да знаеш.

— Трябвало е да изправят пътя.

— Разбира се, че е трябвало. Как го каза само!

Джипиесът на таблото им показа, че трябва да завият.

Ан посочи устройството.

— Живеем тук от двайсет години и сме ходили на ресторант само няколко десетки пъти. Наистина ли ти е нужна тази дрънкулка?

— Не си се омъжила за мен заради способностите ми да се ориентирам — изсумтя Холмс. — Но определено ми липсват онези отдавна отминали дни, когато седеше до мен с картата и ми надуваше главата с обясненията си.

— Смея да твърдя, че съм по-добър навигатор от този Том.

— Май името му беше Том-Том.

Ан внезапно се хвана за корема и тихо изстена.

— Май няма да стане, а? — рече Холмс. — Съжалявам, но явно ще трябва да накарам Том-Том да ни покаже обратния път.

Холмс имаше просторен кабинет, получен след разрушаването на преградната стена между две спални. Тъй като гледаше към предната страна на къщата и бе доста над оградата, Григс спусна завесите, преди да запали лампата. Погледна часовника си. Покрай дългите цели метри библиотечни рафтове и шкафове, както и купищата книги и статии, пръснати навсякъде, работата преспокойно можеше да се окаже и търсене на игла в купа сено.