Глен Купер - Възкресителят

Сестрата го подготви за преместването и му съобщи, че негови приятели са се опитвали да го посетят през последните няколко вечери, но били отпратени. Не можеше да си спомни имената им.

— Ендрю Холмс сред тях ли беше?

Сестрата сведе поглед.

— Не, не той. Някакви други мъже. Единият беше с брада.

— Тони Феро?

— Да, май така се казваше. Дойде с една жена. Висока, поразително красива.

— Санди Марина?

— Да, точно така. Казаха, че ще дойдат отново довечера.

В момента, в който вкараха леглото му в асансьора, Артър получи спонтанен проблясък. Сестрата като че ли забеляза изненадата на лицето му и го попита дали се чувства добре. Той кимна. Но видяното в проблясъка остана в ума му.

Ан отваря вратата на къщата. Влизат вътре. Дневната е в безпорядък. Станали са жертви на грабеж.

Но какво се случи след това?

Черната завеса се спусна отново.

Същия следобед го настаниха в стая с някакъв възрастен пациент, който сякаш не правеше нищо друго, освен да спи и да пълни торбичката за урина. Телевизорът не работеше. Нямаше никакви книги или списания. Артър попита една сестра дали мобилният му телефон или портфейлът му са някъде тук, но тя отговори, че е пристигнал в спешното отделение без никакви лични вещи. Артър помоли за телефон и зачака да го включат. Опита се да повдигне отново черната завеса, но безуспешно.

Пристигна респираторен терапевт да му помогне да освободи събралата се в дробовете му слуз. Докато дишаше енергично в тръбата, мъчейки се да вдигне топчетата в нея до върха, Артър внезапно получи нова серия проблясъци.

Едър мъж в горния край на стълбите.

Пистолет.

Въпроси за Граала.

Развълнуван, Артър махна на терапевта да си върви и трескаво се опита да си спомни останалото. Какво се бе случило с Холмс и Ан? Как се е стигнало до раняването му?

И по време на вечеря, докато гълташе някакво желе, останалите спомени го връхлетяха. Сякаш се беше отприщил някакъв бент и смущаващи образи го заляха.

Изстрел. Ан кърви. Втурва се напред към нападателя. Втори изстрел. Болка в хълбока, безумна и първобитна борба за оцеляване, ужасна болка в главата.

И това беше всичко. Може би щеше да си спомни още нещо, но се съмняваше. Имаше чувството, че това е всичко. Все още не знаеше дали Ан е оцеляла след онази рана. Не знаеше какво е станало с Холмс, но начинът, по който сестрата от интензивното отбягна погледа му при споменаването на името, бе силно смущаващ.

Отговорите не закъсняха.

Тони Феро и Санди Марина дойдоха във времето за свиждане. И двамата бяха образец на загриженост и тъга. Артър не ги беше виждал от последната сбирка на Граал чешитите в „Беър Ин“ в Оксфорд. Санди беше професор по религиознание в Кеймбридж — бляскава, жизнена червенокоска към четиридесетте, с остър язвителен ум и подходящ за него смях. Тони беше същински мечок с голяма гъста брада и шкембе, стърчащо над неизменната плетена жилетка. Макар още да нямаше петдесет, преждевременно прошарената коса го правеше да изглежда по-стар. Двамата със Санди пристъпиха неловко, сякаш не знаеха как да се държат и какво да кажат.

Артър ги помоли да сложат паравана между него и другия пациент и да си придърпат столове. По израженията им и по сълзите на Санди беше ясно, че Холмс е мъртъв. Той протегна ръка и Санди я взе в своята.

— Казаха ни, че може да не си спомняш нищо — рече тя.

— Не си спомнях, но вече си спомням. Всичко се върна. Но никой не ми казва какво е станало с Ан и Ендрю. Моля ви.

Приятелите му се спогледаха с мъка, след което Тони кимна и се помъчи да прочисти стегнатото си гърло.

— Извършителят е подпалил къщата. Мислят, че е използвал бензин от гаража на Ендрю. Един съсед видял пламъците и успял да отвори входната врата. Намерил те в коридора и успял да те измъкне навън. Не могъл да стигне до тях. Пожарникарите открили телата им, след като угасили пламъците. Във вестниците пише, че и двамата били простреляни и вероятно са били мъртви преди избухването на пожара. Няма ги, Артър. Отидоха си.

Тримата тихо плакаха в продължение на няколко минути, докато Артър не започна да кашля болезнено и Санди настоя да излязат, докато не се успокои. Минута по-късно той ги извика обратно и попита дали извършителят е бил заловен.

— Не — отвърна Санди. — Казаха ни, че полицията нямала заподозрени. Търсят един или повече взломаджии.

— Взломаджии? — възкликна Артър. — Нямаше никакви взломаджии.

— Какви тогава? — попита Тони.