Глен Купер - Възкресителят

— Знаете ли дали изобщо става дума за реално съществуващо нещо? — попита Мелтън.

— Разбира се, че не.

— Ясно — подсмихна се младият мъж.

— Казвате, че онзи човек твърдял, че е подслушал ваш телефонен разговор с професор Холмс — намеси се Хобс.

— Каза, че това било дело на заинтересовани групи.

— И кои биха могли да бъдат тези заинтересовани групи?

— Нямам представа. Не уточни.

— Хора, готови да извършат сериозни престъпления, в това число и убийство, само и само да се доберат до предмет, който може дори да не съществува? Това смислено ли ви се струва, господин Мелъри?

Артър поклати глава.

— Не. Но той каза точно това. И, което е по-важно, направи точно това.

— Травмите в главата са странно нещо, господин Мелъри — сериозно рече Хобс. — Според богатия ми опит спомените на хората често се променят драматично от подобни наранявания. А при вас нещата са още по-сериозни, защото сте били прострелян и сте се нагълтали с дим. Предполагам, че в момента сте на обезболяващи, нали?

Артър кимна. Никак не му харесваше в каква посока тръгва разговорът.

— Говорил съм със специалисти по темата — продължи Хобс. — Умът често прави номера. Отишли сте да се видите с професор Холмс във връзка с Граала. Това е било в ума ви. Напълно разбираемо е да виждате нещата през тази призма, нали?

— Спомням си какво се случи — разпалено възрази Артър и отново получи пристъп на кашлица.

— Е, ще ви пратим сестра — каза Хобс. — И утре сутринта ще дойде наш художник, който да направи скица на извършителя. Ще ви оставя визитката си на шкафчето, ако решите да промените показанията си. Ще се върнем след ден-два, за да видим дали спомените ви от онази вечер не са се променили. Нали, господин Мелъри?

Джеръми Харп въведе Григс в библиотеката и затвори вратата, за да попречи на жена си да влезе неканена.

Григс изглеждаше безстрастен както винаги, лицето му бе напълно непроницаемо. Харп никога не го беше виждал гневен, нито пък радостен, тъжен или обезсърчен. Той бе ефективен като машина, макар Харп да очакваше, че след феноменалната издънка в Оксфордшър на лицето му все ще се изпише някаква емоция.

Григс му предаде лаптопа на Ендрю Холмс и папката за Монсерат.

— Абсолютно ли си сигурен, че не са те проследили дотук?

— Сигурен съм.

— Къде беше през последните три дни?

— Скатавах се.

Григс беше постъпил на работа при Харп чрез лична връзка. Близък познат от Швейцария се беше оттеглил в Коста Рика преди няколко години и бе освободил Григс при съкращаването на персонала си. Харп хареса профила му и го взе при себе си. Григс беше бивш служител от отдел „Специализирани услуги за защита“ на лондонската полиция и боравеше отлично с най-различни оръжия. Освен това имаше две черти, които Харп ценеше особено високо — беше интелигентен и знаеше как да изпълнява заповеди. Харп го постави начело на личната си охрана и го използваше от време на време за странична работа. Плащаше му добре — даже много добре. Доколкото знаеше, Григс имаше апартамент в Лондон, но въпреки това Харп му бе отстъпил къщата за гости в имението си и той често я използваше.

Но колкото и да беше започнал да разчита на него, Харп внимаваше да не прекалява. В края на краищата, Григс беше наемник. За тази работа просто му бе казал, че Граалът е безценен артефакт, едно от големите неоткрити съкровища на света, и че е от огромно значение за Харп като колекционер. Това би трябвало да е достатъчно.

Харп му посочи креслото срещу неговото. Григс седна и сложи едрите си ръце в скута.

Харп го изгледа хладно.

— Как можа да се случи това?

Григс нехайно сви рамене.

— Върнаха се рано. Прекалено рано. По принцип имаше вероятност да ме засекат. Разбира се, бях подготвен за всички възможни сценарии.

— Включително и за убийство.

— Да. Приех, че разбирате какви са рисковете, когато ме пращате да прониквам в чужд дом.

Харп изсумтя.

— А какво стана с Мелъри?

— Прострелях го и го фраснах по главата. Стори ми се, че не диша. Накрая подпалих къщата.

— Но той въпреки всичко е оцелял.

— Уви, да. Аз съм виновен. Трябваше да изразходвам още един патрон.

— И не успя да откриеш другите документи?

Григс посочи папката.

— Само тези. Може би онова, което търсите, е в компютъра.

— Ще видим. Дай ми няколко минути.

Харп прелисти страниците, като се мръщеше и си мърмореше под нос. После включи лаптопа и известно време прекара в преглеждане на папки и документи.