Глен Купер - Възкресителят

Хълбокът се обаждаше при всяко стъпване с левия крак, но Артър се опита да изключи дискомфорта и да се съсредоточи върху прелестта на вечерния въздух.

Когато зави по Феървю Роуд, смътно си даде сметка, че отзад го приближава някаква кола, и се дръпна по-навътре на тротоара. Трябваше да пресече, за да стигне до градинката — лесна работа дори през деня, тъй като улицата беше съвсем тясна. Нямаше насрещно движение, а колата зад него също не се чуваше. Но когато стигна средата на платното, чу рева на двигател и изведнъж се озова в ярката светлина на фарове.

Някаква голяма кола се носеше към него и не намаляваше.

Артър се озърна през рамо. Фаровете блестяха като очи на нощен хищник.

Направи единственото, което можеше. Изтласка се с десния крак и полетя над улицата. Чу собствения си вик.

Колата профуча на косъм от него.

Артър се претърколи на дясната си страна и се озова в тревата на градинката.

Колата продължи с пълна скорост напред, зави наляво по Джипси Лейн и изчезна, а ревът на двигателя постепенно заглъхна.

Дъхът на Артър секна от болката от пукнатото ребро. Той се претърколи по гръб, правейки гримаси към звездите.

От номер 7 изтича някаква жена.

— Добре ли сте? — извика.

— Така мисля.

— Чух ви да викате — рече тя, придържайки халата към гърдите си. — Какво стана?

Артър с мъка се надигна до седнало положение.

— Някаква кола. Едва не ме блъсна.

— Пълно е с кретени по улиците — отбеляза тя. — Успяхте ли да видите номера?

— Не.

— Да извикам ли полицията? Имате ли нужда от „Бърза помощ“?

— Не, добре съм. — Артър се изправи, като притискаше с длан хълбока си, за да намали острата болка. — Живея наблизо, на Кресънт Роуд. Ще се оправя. На тази улица има ли камери?

— Би трябвало да има заради децата, които играят в градинката, но приоритетите на градските съветници явно са сбъркани. Сигурен ли сте, че сте добре? Нищо не ми пречи да звънна на полицията.

— Не. Боя се, че ще бъде само губене на време. Все пак ви благодаря, много сте мила.

Жената се прибра в къщата си, а Артър тръгна обратно, като непрекъснато се озърташе и напрягаше слух за всякакъв признак за наближаваща кола.

Замисли се как ли е изглеждал шофьорът и във въображението му той се оказа едрият мъж с грубото лице и късо подстриганата коса, който го преследваше в сънищата му.

Влизането в „Беър Ин“ беше като отиване на бдение. Тони Феро моментално го забеляза и когато Артър успя да си пробие път през тълпата, вече го чакаше халба бира.

„Беър“ беше любимото заведение на Холмс не защото предлагаше най-добрата бира в града, а защото бе най-старата кръчма в Оксфорд, което означаваше нещо за един историк. Пък и беше недалеч от колежа му „Корпус Кристи“. Срещите на Граал чешитите неизменно се провеждаха тук и тази вечер не бе по-различно — с изключение на болезнено крещящия факт, че Холмс вече го нямаше.

Някой беше поставил негова снимка на бара. Тя бе хванала идеално чудатия му чар, с издадената напред брадичка, главата с буйната коса, копринената папийонка, елегантното сако и бастуна с дръжка от слонова кост, който използваше доста напоследък, за да не се чувства жена му неловко заради нейния собствен. По някакво чудо бастунът беше една от малкото вещи, оцелели при пожара. Някакъв съсед, вероятно същият онзи герой, който бе измъкнал Артър от огъня, го бе намерил на тротоара сред овъглените боклуци, изхвърлен от пожарникарите, разчистващи рухналите предни помещения. Сега той лежеше безнадеждно на масата на едно сепаре — ако думата „безнадеждно“ можеше да се използва за вещ.

Артър се опита, но не успя да сподави риданието при вида на снимката на Холмс. Ендрю винаги канеше Артър да сяда срещу него, за да го заговаря по-лесно. На една среща на чешитите беше заявил: „Както съм на четири бири, ако примижа и погледна към Артър, все едно виждам дъртия разбойник сър Томас Малори в плът и кръв!“. Друг път бе казал:

— Ако някога успея да довърша книгата си за сър Томас, ще те накарам ти да напишеш предговора.

— И какво да напиша? — попита го Артър тогава.

— Не знам — изкиска се Холмс. — Може да обясниш например че интересът към крал Артур е наследствена черта.

Тони го поведе през тълпата към сепарето, заето от Граал чешитите. Ерън Косгроув стана и прегърна мечешки Артър, при което той трепна от болката в пукнатото ребро. Лингвистът Ерън беше австралиец, преподавател в Рединг, който си падаше по гадните шеги.

— Мръдни, Санди — каза той на Санди Марина. — Направи място на крал Артур.