Глен Купер - Възкресителят

Санди премести подложките за бира и чашите, за да освободи място за още един човек, след което потупа Артър по крака.

— Радвам се да те видя жив и здрав.

Артър не можеше да откъсне поглед от бастуна на Холмс. Малките рубинени очи на причудливия дракон на дръжката бяха помътнели от саждите.

Санди проследи погледа му и докосна бастуна.

— Помолихме съдържателя да го пази тук от наше име.

Нямаше нужда от повече обяснения. Това просто изречение казваше всичко. Щяха да продължат да се срещат като група и Холмс щеше да си остане в сърцата им.

— За Ендрю и Ан — каза Тони и вдигна халбата си.

— За Ендрю и Ан — повториха останалите.

Артър изгълта половината бира наведнъж. Беше като изтръпнал от мисълта, че Холмс, тази природна стихия, вече го нямаше. Силната бира му действаше като лекарство.

Зададоха му загрижено въпроси за здравето и психичното му състояние. Повечето не знаеха нищо повече от официалната история — че тримата са влезли в къщата по време на обира, след което започнал ужасът. Артър даваше предимно мрачни едносрични отговори и обяви пред всички, че скоро се връща на работа. Лично той смяташе, че тази вечер е посветена на Ендрю и Ан, не на него.

Тони избърса една сълза, преди да е изчезнала в мустака му. Неизменната му плетена жилетка се издуваше над корема и в памет на починалия той носеше вратовръзката на „Корпус Кристи“. Холмс му я беше подарил, на него, човека от Кеймбридж, като шега за една Коледа. „Давам ти я, за да те подразня, Тони, защото знам, че любовта ти към Оксфорд не познава граници — беше му казал Холмс. — Очаквам да я пазиш скътана някъде и да я извадиш само ако се наложи да дойдеш на погребението ми.“

Ерън забеляза вратовръзката, посочи стените, украсени с поставени в рамки стари вратовръзки на различните колежи, и попита дали тази също не трябва да се присъедини към тях.

— Не, смятам да я задържа — отвърна Тони.

Последваха приглушени думи колко е ужасно всичко това, колко е трагична загубата на двама чудесни хора, а старият писател на книги за крал Артур се завайка:

— И всичките му книги и статии! Истинска катастрофа.

— Изобщо не ми пука за проклетите книги — обади се някой. — Предпочитам Холмс да е с нас, а не те.

— Денис е прав да жалее за книгите — изтъкна Артър. — Ендрю би си помислил същото. Хората умират, но книгите трябва да продължат да живеят.

Денис допи бирата си и сдържано се усмихна на Артър за подкрепата му.

— Е, навярно никога няма да разберем до какво заключение е стигнал Ендрю относно Граала и Монсерат — каза Ерън, насочвайки разговора към темата от предишната среща на чешитите. — Предполагам, че ръкописът му се е превърнал на пепел или на стопен твърд диск.

— Може би Граалът не иска да бъде намерен — вметна Санди.

— Всички ние сме адски заети — рече Ерън. — Но един ден някой от нас трябва да иде до Монсерат и да намери отново писмото на Холмс. Да види дали няма огън зад пушека.

Веднага се усети какво е изтърсил, измънка извинение и предложи да черпи всички по още едно.

Санди стана да му помогне с напитките.

— Седим си около нашата малка кръгла маса, говорим и пием ad nauseum 3 3 До втръсване (лат.). — Б.пр. — заяви тя. — А всъщност ни трябва рицар, който да яхне коня си и наистина да тръгне да търси Граала. Трябва ни съвременен Галахад.

Артър си даде сметка, че Санди каза това, без да откъсва поглед от него.

Тони стана да отиде до тоалетната и Артър го последва. Привика го да излязат през задния вход и да поговорят на четири очи.

— Нали разбираш, че не искам да оповестявам пред цялата група подробностите от онази нощ.

— Разбирам. Двамата със Санди не сме казвали нищо на никого.

— Доста мислих напоследък.

— Сигурен съм.

— Полицията не вярва на нито една моя дума. Смятат, че всичко е плод на раздрусания ми мозък. За тях това е най-обикновена кражба с взлом.

— Възмутително — изсумтя Тони.

— Още не мога да намеря никакъв смисъл в случилото се. Не мога да си представя как някой може да стигне до такива крайности, за да намери Граала.

— Освен ако не е бил абсолютно убеден, повече от всеки от нас, че Граалът наистина съществува.

Артър кимна.

— И освен ако не вярва, че е изключително важен. Тони, мисля, че някой се опитва да ме убие.

Тони го изгледа смутено.

— Сигурен ли си? Видял ли си някого?

— Отначало беше само усещане, че ме следят докато карам, докато съм на паркинга пред супермаркета, такива неща. Но преди няколко дни някой се опита да ме прегази по време на вечерния ми крос.