Глен Купер - Възкресителят

— Доведете го — каза Харп, разклащайки питието си.

Радж Чатърджи се появи широко усмихнат и огледа с възхита тъмния интериор на салона.

— Здрасти, Джеръми — поздрави той. — Винаги съм искал да видя как изглежда това място отвътре.

— Е, вече видя. Нещо за пиене?

— Сода — отвърна дребният мъж и отпрати с жест сервитьора.

— Можеш ли да ме вкараш тук? — попита след малко Чатърджи и се ухили до ушите.

Харп знаеше, че не може. Малцина членове на клуба бяха от простолюдието, макар Чатърджи да беше професор в Института по теоретична физика в Берн.

— Ще видим, Радж. За момента се утешавай с мисълта, че вече членуваш в далеч по-елитен и затворен клуб.

Чатърджи кимна енергично.

— Да четеш лекции ли си дошъл? — попита Харп.

— Да. Довечера имам семинар, а утре ще изнасям доклад.

— Е, радвам се, че намери време да се отбиеш.

Чатърджи стана сериозен.

— Е, какво е положението?

Харп се огледа, за да се увери, че никой не се е настанил наблизо.

— За щастие, от бъркотията с Холмс няма последици. Полицията като че ли се укроти. Мисля, че Григс се измъкна.

— Не трябваше да става така, Джеръми — поклати глава Чатърджи.

Харп разпери безпомощно ръце.

— Какво мога да направя? Той ми каза, че било неизбежно. Поне е успял да прикрие успешно следите си.

— Но Мелъри е жив.

— За щастие, бих добавил.

— Но той може да идентифицира Григс, а ако този тип се разприказва, ще стане доста неприятно.

— Давам си сметка за това. Никой не е изложен на по-голям риск от мен. Григс също осъзнава, че е уязвим, затова се наложи да му дам стимул да не елиминира веднага Мелъри.

— Не само аз смятам, че положението е много сериозно и не може да бъде подценявано. Григс наистина ни накисна здравата.

Устните на Харп потръпнаха от негодувание заради поучителния тон на колегата му.

— Напълно споделям тези тревоги — каза той, мъчейки се да овладее гнева си.

— Откъде си сигурен, че Мелъри наистина ще тръгне да търси Граала?

— Сигурността е хлъзгава концепция в един квантов свят, Радж. Все пак мога да твърдя с висока степен на увереност, че ще действа агресивно. Мелъри знае, че убиецът е по петите му. Григс направи добро представление, като едва не го сгази преди няколко вечери. Полицията отказва да гледа на случая „Холмс“ като на нещо различно от обир. Той е наясно също, че Граалът е в основата на цялата афера. Определено смята, че единственият начин да се отърве от Григс, единственият начин да се спаси, е да намери Граала, ако изобщо може да бъде намерен, и да го покаже на целия свят. И бъди сигурен, че ще продължим да го притискаме през цялото време.

— Но когато му дойде времето, Мелъри ще трябва да си замине — отбеляза Чатърджи.

— Разбира се. В момента живее живот назаем, а ние сме кредиторите. Същото се отнася и за Григс.

Чатърджи кимна.

— Възстановил ли се е достатъчно, за да тръгне по следата?

— Григс го проследи до Оксфорд завчера. Посетил е Историческия факултет. Предполагам, че е претърсил кабинета и книжата на Ендрю Холмс, но ние знаем, че професорът не е държал там интересуващите ни документи. Това обаче е знак, че Мелъри вече е тръгнал на лов.

— Още ли подслушваш телефона му.

— За щастие, успях да махна устройството от кабинета му точно преди полицията да провери със закъснение за бръмбари. Не можем да рискуваме да поставим нови, макар че Григс настоява да опита.

— И какво ще правим тогава? Ще чакаме ли?

— Знаеш, че не ми е в природата да съм абсолютно пасивен, Радж. Пратих на Мелъри писмо.

— Какво си направил?

— Пратих му писмо. Любезна бележка, написана със собствената ми ръка на личната ми бланка.

— Майтапиш се.

— Не, не се майтапя. Двамата никога не сме се срещали, а искам да го опозная по-добре. Затова го поканих на лов за съкровище.

Високият ленд ровър се поклащаше на насрещния вятър, докато Артър караше на север по А12 към Съфолк. Беше тръгнал по-рано, за да избегне петъчния трафик и да пристигне навреме за вечерята, на която беше поканен. Районът беше напоен обилно от дъждовете и нивите зад плетовете плачеха да бъдат засети. Артър караше с леко отворен прозорец, за да позволи ароматът на пръст и трева да изпълни купето.

Не се познаваше лично с Джеръми Харп; беше го виждал няколко пъти при посещенията му в Бейсингсток за изнасянето на някоя мотивираща реч. Но беше чел за него на сайта на компанията — че е защитил докторат по приложна физика в Манчестър и има ключова роля в началните етапи от разработката на неодимовите магнити. Според написаното, ако не е бил той, светът нямало да има твърди дискове, скенери за ЯМР, сервомотори и безжични уреди. Харп бил сериозен учен в началото на кариерата си, но след разрастването на компанията му се оттеглил от активна работа и се посветил на други интереси, например събиране на произведения на изкуството.