Глен Купер - Възкресителят

— Напълно съм съгласен, че темата е привлекателна — каза Артър. — Макар че според някои хора търсенето на Граала е нещо повече от символика.

— Ти сред тях ли си? — попита Харп, докато вземаше месо от подноса, предложен от прислужника.

Артър избегна въпроса.

— Както сигурно знаете, католическата църква непряко признава потира в катедралата във Валенсия за истинския Граал, затова може да се твърди, че истинският артефакт вече е намерен.

Харп се разсмя.

— Но ти не вярваш на тези твърдения, нали? Личи ти по изражението.

— Нито за миг! — отсече Артър. — Артефактът несъмнено е много интересен. Все пак е от първи век и несъмнено е изработен от близкоизточен ахат, но никой от сериозните изследователи на Граала не вярва, че потирът от Валенсия е оригиналът. Мога да продължа, разбира се. — Артър погледна към госпожа Харп и размисли. — Но се опасявам, че ще бъде малко досадно за съпругата ви.

— Глупости! — възкликна Харп. — Това е много по-интересно, отколкото да си приказваме за времето или за неодимови магнити! Съгласна си, нали, Лилиан?

Госпожа Харп си наля още вино и се усмихна едва-едва.

— Правиш много провокативно изявление в онази статия — продължи Харп. — Пишеш, че имаш известни идеи къде може да се намира Граалът.

— Така е.

— Разкажи ми повече.

— Ами, проучването не е само мое, член съм на неформална група търсачи на Граала, повечето учени. Срещаме се от време на време да споделяме идеи. — Артър млъкна и избърса неканената сълза, която внезапно избликна в крайчеца на окото му.

— Добре ли си? — попита Харп.

— Извинете — побърза да каже Артър. — Просто основателят на групата и съпругата му са хората, които бяха убити.

— Разбирам. Ужасно, ужасно — промърмори Харп и жена му го повтори като папагал.

— Ендрю Холмс беше професор в Оксфорд. Неотдавна направил значително откритие, след като попаднал на интересен средновековен документ.

— Да? — подкани заинтригувано Харп и остави приборите си.

— Не би трябвало да говоря много за това, тъй като той не е публикувал откритията си. На Ендрю едва ли би му харесало някой да оповести новината преждевременно.

— Можеш да ми имаш доверие, Артър — увери го Харп. — Пък и пред кого бих могъл да се разприказвам? Имаш думата ми на джентълмен и твой шеф, че ще си мълча.

Артър погледна към госпожа Харп.

— Изобщо не е нужно да се притеснявате за мен — обади се тя. — Почти не ви слушам.

— Продължавай — настоя Харп.

— За съжаление, не съм сигурен, че някой някога ще научи изцяло подробностите около откритието му, защото пожарът е унищожил всичките му документи. Ето обаче какво ми каза на мен. Както знаете, търсенето на Граала е влязло в общественото съзнание чрез литературата за крал Артур. Томас Малори може пръв да е повдигнал темата през петнайсети век със „Смъртта на Артур“, но всеки знае, че той се е опирал на по-ранни творби.

Харп ги изброи почти механично:

— „Разказ за Граала“ на Кретиен дьо Троа, „Роман за Граала“ на Робер дьо Борон и „Парсифал“ на Волфрам фон Ешенбах.

Артър млъкна поразен.

— Явно сте нещо повече от обикновен любител — рече той, когато най-сетне дойде на себе си.

— В никакъв случай, уверявам те. Просто съм благословен или може би прокълнат с фотографска памет. Когато нещо стигне до мозъка ми, то си остава там.

— Мен питайте — обади се жена му без никаква следа от чувство за хумор.

— Е, вие изредихте трите важни текста от дванайсети век — два френски и един немски — отбеляза Артър. — Разбира се, имало е и други версии през вековете преди голямата творба на Малори, но истински интересният въпрос е защо първоначалните три ръкописа се появяват в рамките на едно-две десетилетия един от друг? Съвпадение ли е това? Може би първият автор, Кретиен дьо Троа, е вдъхновил разни подражатели? Или има някакво друго обяснение?

— Подражатели ли? — учуди се Харп.

— Е, може би думата не е най-точната, защото всяка книга представя своята уникална версия за историята на Граала.

— И вие смятате да предложите алтернативно обяснение, нали?

— Категорично. Както несъмнено знаете, освен катедралата във Валенсия, има и още много други предполагаеми хранилища на Граала.

— Извън теорията, предложена в „Шифърът на Леонардо“ — закачливо рече Харп.

— О, само не това, моля ви — разсмя се Артър. — И тъй, освен Валенсия, най-често сочените места са параклисът в Рослин в Шотландия, Гластънбъри Тор в Съмърсет, Оук Айлънд в Нова Скотия и манастирът Монсерат в Испания. Монсерат може би е особено интересен, тъй като тамошните монаси отдавна защитават идеята, че манастирът е точно Мунсалвеше, замъкът на Граала в „Парсифал“. Макар че Монсерат е бил проучван подробно от мнозина търсачи на Граала, Ендрю Холмс винаги е предпочитал манастира поради различни исторически причини. Преди няколко месеца монасите му дадоха пълен достъп до средновековната си библиотека, което е доста необичайно. В едно фолио, останало недокоснато сигурно в продължение на деветстотин години, той попаднал на писмо от хиляда сто седемдесет и пета година до абата на манастира, в което се изказва благодарност за гостоприемството по време на поклонническо пътуване. Писмото било подписано от трима души — Кретиен дьо Троа, Робер дьо Борон и Волфрам фон Ешенбах.