Глен Купер - Възкресителят

Харп преглътна.

— Нима и тримата са били на едно и също място по едно и също време? Изумително. В писмото има ли нещо друго освен благодарности? Споменава ли се нещо за Граала?

— Не зная. Холмс така и не сподели съдържанието му с групата. Винаги си пазеше ревниво картите. Мисля, че е очаквал да предизвика сензация, когато се почувства готов да представи труда си. Но по езика на тялото му личеше, че вече категорично е преминал в лагера на онези, които смятат, че Граалът е в Монсерат.

— Имал ли е копие на писмото?

— Мисля, че монасите са му позволили да го фотографира. Но снимката я няма. Иска ми се някой ден да тръгна по стъпките му и да видя писмото на живо. Може би ако Мартин Аш ми даде дълга отпуска…

— И този Холмс само това ли ти разказа за проучванията си върху Граала?

Въпросът се стори странен на Артър.

— Той всъщност е направил ново откритие, което неимоверно го вълнуваше. Канеше се да го сподели с мен вечерта, когато беше убит. Боя се, че отнесе тайната в гроба си.

— Колко жалко — промълви Харп. — Може би някой ден ще бъде преоткрито. Струва ми се вероятно.

— Джеръми — умолително рече жена му, — запази малко и за утре, става ли?

Той кимна.

— Лилиан е права, разбира се. Да хапнем пудинг и да поговорим за нещо, което е интересно за всички ни. Ще се върнем отново на темата по време на сутрешния чай. По кое време искаш да започнеш търсенето си?

— Колкото се може по-рано. Четиристотин акра е сериозна площ.

— И какво се надявате да откриете? — поинтересува се госпожа Харп.

— Каквото и да е, стига да е по-интересно от ръждясала консервена кутия боб — отвърна Артър. — През деветдесет и втора недалеч оттук, в Хоксни, един любител с металотърсач намери съкровище от близо петнайсет хиляди златни, сребърни и бронзови римски монети насред полето. Британският музей изкупи сбирката за близо два милиона. Нещо подобно определено би ми се отразило чудесно.

— Ще ми се да можех да дойда и аз — въздъхна Харп. — Само че трябва да присъствам на някаква проклета земеделска среща. Човекът при портата, Хенгст, ще бъде наоколо, ако имаш нужда от нещо. Да пийнем по бренди, а?

— Разбира се — съгласи се Артър.

Харп погледна нагоре към пустата галерия на музикантите, сякаш се вслушваше в преплитащите се мелодии на невидим струнен квартет.

— Да пием за паметта на приятелите ти.

Артър прокарваше металотърсача си „Гарет“ над буците пръст. Беше слънчево и свежо, дори хладно — когато започна лова в осем сутринта, дъхът му излизаше на пара от устата. Ботушите му потъваха дълбоко във влажната пръст, богата и пълна с обещания — обещания за изобилна реколта от зимна пшеница, обещания за съкровище.

Макар че най-добрата му находка от сутринта беше една стара подкова, Артър беше доволен. Това бе първото му излизане на терен след болницата и беше чудесно да усети вятъра по лицето си и да чуе песента на птиците. Подобно на играч на голф, който не се интересува много от резултата, а се радва на прекараното навън време, Артър радостно кръстосваше нивите от изток на запад и от запад на изток, като внимаваше да не претърсва една и съща площ два пъти.

През слушалките чу приглушен звук на двигател. Вдигна очи и видя някакво АТВ да приближава откъм имението. Машината спря на стотина метра от него. Мъжът от портиерната вдигна бинокъла си. Артър не се подразни, че го следят. Може би човекът беше благодарен, че има какво да прави през сънената събота.

По пладне заби градинската си лопата в земята, за да отбележи докъде е стигнал, и отиде при колата за сандвича, приготвен му от персонала в кухнята.

С напредването на следобеда ръката и рамото започнаха да го наболяват от еднообразните движения. Слънцето вече се спускаше към хоризонта. Пазачът му по едно време си отиде, но после се върна отново и сега го наблюдаваше от работещото на празни обороти АТВ. Артър непрекъснато нагласяваше настройките за засичане на желязо на металотърсача, за да сведе до минимум намерените боклуци, но повече от час не бе чувал сигнал в слушалките си.

Беше се отнесъл и си мислеше за дребни неща, като ятото патици, което прелиташе над главата му, когато резкият звуков сигнал насочи вниманието му обратно към пръстта. Приятен и ясен среден тон, доста слаб. На екрана на металотърсача се изписа 64 — добър номер, който включваше и скъпоценни метали. Дълбочината беше около метър. Артър премести металотърсача малко по-напред и получи ясен двоен сигнал, също с показател 64. Два предмета.