Глен Купер - Възкресителят

Макар че беше късокрак, Харп наложи бързо темпо с удобните си обувки и принуди Артър да ускори крачка, за да не изостава. Домакинът го поведе из имението, съобщаваше различни факти за предишните собственици на Бинфорд Хол, посочваше архитектурни, пейзажни и градински детайли, като свободно използваше латинските имена на растенията. Според Харп предшествениците му тук не ги бивало за друго, освен да наследяват пари. Нямало нито един, който да блесне в областта на изкуствата, науките, политиката или търговията. До самия него, разбира се — такъв беше подтекстът на целия разказ. Купил имението в началото на деветдесетте от разорен безделник, който можел да проследи произхода си чак до шестнайсети век. Според Харп човекът си събрал партакешите и отпрашил за Испания, където надлежно намерил смъртта си при автомобилна катастрофа.

— Остави имението в абсолютна каша, но Бинфорд си имаше потенциал. Видях го още при първото си посещение. Колко според теб трябва да похарчи човек, за да оправи подобно място?

— Милиони, предполагам — отвърна Артър.

— Десетки милиони! — изпъчи гърди Харп. — Не се поскъпих за нищо. В момента бих го наредил сред най-добрите извънградски имения в Англия. И не става въпрос само за сградата и градините. Имаме близо четиристотин акра превъзходна селскостопанска земя зад конюшните. Наложи се да въведа съвсем нови методи, за да направя начинанието доходоносно. Знаеш ли, още не съм си получил Нобеловата награда за физика, макар да се носят слухове, че ще стане тази година. Ако по някаква случайност не получа наградата за физика, спокойно могат да ми я дадат за земеделие. Управителят на фермата обикаля страната и води семинари, на които обяснява какво сме постигнали. Няма никакво съмнение, че това е най-високотехнологичната ферма в Англия.

Светлината започваше да отслабва, но въпреки това Артър различаваше просторните златисти поля в далечината.

— Ето там ще търсиш утре сутринта — посочи Харп. — Казват, че времето щяло да бъде чудесно.

— Очаквам го с нетърпение — отвърна Артър.

— За вечеря се обличаме официално.

Това му каза Харп, докато го изпращаше обратно до стаята му. Ако официалното облекло включваше спортно сако и вратовръзка, Артър не би трябвало да си ляга гладен.

Трапезарията беше изумителна — висока зала от епохата на Тюдорите с галерия за музиканти, хералдически знамена и пищно украсен таван. На дългата маса, поставена точно в средата на просторното помещение, беше сервирано в единия край за трима души, като Харп заемаше централното място.

Домакинът носеше тъмен костюм с бледолилава копринена вратовръзка, а жена му — елегантна рокля. Отначало госпожа Харп гледаше като човек, който е принуден да проявява гостоприемство, но се отпусна при вида на Артър и му направи комплимент за сините очи и гъстата коса, което явно раздразни съпруга й.

— Разбира се, прочетох за трагичната ти злополука и поговорих с Мартин Аш по въпроса — каза Харп, докато прислужникът отнасяше чиниите от предястията. — Щях да ти се обадя по-рано, но исках да съм сигурен, че си се възстановил. Как си сега?

— Почти напълно здрав — отвърна Артър. — Върнах се на работа и се чувствам в доста добра форма, благодаря.

— Съжалявам, че е трябвало да преминеш през подобен ужас. В каква страна само живеем! Проклетите обирджии правят каквото си искат.

Артър кимна. Нямаше причини да поправя впечатленията на Харп.

— Знаеш ли, намирам фирмения бюлетин за много полезно нещо — смени темата домакинът. — Как иначе щях да науча, че интересен човек като теб работи за мен?

— Не съм чак толкова интересен — сдържано възрази Артър.

— Тук е свободна от скромност зона! — настоя Харп. — Завършил си с отличен химия в Бристол, адски те бива в маркетинга според Мартин Аш, потомък си на човека, поставил крал Артур на картата, интересуваш се от история и си нещо като изследовател. Това те прави направо ренесансов човек, Артър. А аз харесвам ренесансовите хора. Заслужава си да познаваш такива.

— Благодаря, сър.

— Стига с тия глупави обръщения. За теб съм Джеръми. Значи си запален по Граала, така ли?

— Да. Темата много ме интересува.

— Аз самият също си падам по Граала — каза Харп и посегна към чашата си вино.

— Така ли? — оживи се Артър. — И откъде се е появил този интерес?

— От работа без игри се затъпява. Още когато се занимавах ден и нощ с физика, имах и други интереси. Този специално май се появи след прочитането на „Смъртта на Артур“ от твоя прародител, когато бях ученик. Търсенето на Граала е много примамливо нещо, нали? Символ на всички дирения в живота. От време на време задълбавам в темата, макар че познанията ми по нея едва ли могат да се сравняват с твоите.