Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Професорът сви рамене и разлюля празната си чаша.

— Казвай, Иън, иначе ще умреш още тази вечер. При това бавно — обещавам ти.

Макгрегър го погледна и самодоволно ухилената му физиономия се смени със страх.

— Във Ватикана явно са знаели за съществуването на тая проклета книга още преди ние да я открием. Нямам представа откъде са научили. Обаче…

Двигателите на „Жералда“ забоботиха по-тихо — Каосен явно беше изключил от скорост. След малко туарегът се спусна по стълбата и влезе в салона.

— Какво има, Каосен? — попита го Тренкавел на берберски.

— Виждат се светлините на остров Ман, саид.

— Завий на юг и се насочи към югозападния бряг на Калф ъв Ман.

— Както желаете, саид. — Туарегът се поклони, излезе и затвори плъзгащата се стъклена врата.

Раймон отново се обърна към професора и видя, че напрегнато наблюдава Каосен през задните прозорци.

— Иън? Иън! Погледни ме!

Макгрегър бавно се подчини.

— Какво знаят във Ватикана?

— Нищо… засега… освен че екипът ни е открил ранно средновековен кодекс.

— Плащат ли ти?

— Аз съм набожен католик. И въпреки че датира отпреди близо хиляда и двеста години, книгата все пак е написана от свещеник и…

— Я стига, Иън! Защо всъщност се интересува Рим от този кодекс?

— Ами, самото му съществуване има духовно значение, не смяташ ли?

— Обаче не ти е известна конкретна причина Ватиканът да се интересува от книгата, така ли?

— Не. И не ми е приятно да насочваш този револвер към главата ми.

Тренкавел остави оръжието на масата и каза:

— Ето какво ще направим. В Калф ъв Ман има един изоставен кораб. Ще те оставя там, заключен с белезници и със запушена уста. Неприятно наистина, но поне ще си на завет. В рамките на едно денонощие ще се свържа с полицията на Ман и те ще те освободят. Ще видиш…

— Лъжец! — Професорът замери своя похитител с шишето уиски, скочи и преобърна масата върху него.

Тренкавел избегна летящата бутилка и се измъкна изпод прекатурената маса. Макгрегър се метна към падналия на пода револвер, изпъна се по корем и насочи оръжието срещу другия мъж. Раймон се претърколи надясно и ритна към него съборения стол, който се плъзна по полирания под от тиково дърво и блъсна дясната ръка на археолога настрани.

Французинът се хвърли напред, сграбчи ръката на професора и започна да я извива, докато костта на китката му не се строши с високо изхрущяване. Въпреки болката Макгрегър не изпускаше револвера и се опитваше да го насочи към противника си.

Решил, че няма друг избор, Тренкавел грабна гърлото на счупената бутилка уиски, заби го в окото на археолога и го натисна с въртеливо движение. Макгрегър нададе оглушителен вик, докато стъкленият цилиндър потъваше все по-дълбоко и накрая преряза очните му мускули и проникна в мозъчната му кора.

Крясъкът на професора заглъхна в гърлено хъркане и след миг окончателно стихна.

Като се опитваше да си поеме дъх, Тренкавел се понадигна и огледа последиците от схватката. Устата и здравото око на Макгрегър бяха широко отворени в замръзнал ужас. Стъкленото гърло едва се виждаше, дълбоко забито в кървавата очна орбита — изглеждаше така, сякаш мъртвецът носи монокъл.

Раймон се изправи и видя, че на прага на салона е застанал Каосен.

— Отлично се справихте, саид — похвали го туарегът на френски.

— Нима?

Двамата се умълчаха, заслушани в боботенето на двигателите и плисъка на вълните в корпуса.

Накрая Каосен наруши тишината.

— Когато се отдалечим на достатъчно разстояние от остров Ман, ще завържем трупа за резервната котва и ще го предадем на морето. — Поклони се и се качи в горната рубка.

— Не исках да го убия, нали знаеш? — извика Тренкавел подире му.

— Дълбоко в себе си искахте, саид — донесе се от мрака отговорът на неговия прислужник.

Новите притежатели на „Сейнтс Ландинг“ бяха превърнали някогашния гараж на старото имение в малка заседателна зала. Йона съвсем не беше идеално място за бизнес конференции, затова собствениците нямаха нищо против археолозите да използват помещението като лаборатория и хранилище.

На дългата алуминиева маса в средата на залата бяха поставени бинокулярен микроскоп, ултравиолетова лампа и два лаптопа с инсталиран Шамрок — програма за превод от хиберно-латински на английски. На друга алуминиева маса до стената бяха подредени инвертирани артефакти, а под задния прозорец имаше модерен компютър, скенер и рутер.