Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Не можем да кацнем в тези вълни!

— Спокойно. Кацал съм и в по-бурно море.

Хидропланът зави на север, за да заходи за приводняване. Вятърът блъскаше корпуса с такава ярост, че Камерън трябваше да се вкопчи в щурвала с всички сили.

— Пълна мощност — замърмори под нос пилотът. — Задкрилки на трийсет градуса. Изпомпваща система задействана. — Натисна един син ключ. — Бустерни помпи активирани.

Водните стени сякаш се извисиха над тях.

— Сега идва най-трудното — съобщи Камерън. — Трябва да се плъзна по хребетите на вълните, иначе ще ни залеят.

Катлийн стисна очи с надеждата да намери утеха в мрака, ала турбуленцията и ревът на двигателите рисуваха в главата и натрапчива картина на премятащия се и потъващ в ледените води на залива хидроплан.

Тя отвори очи точно в момента, в който самолетът се запързаля по хребетите на вълните. Пилотът рязко изтегли щурвала и машината се понесе към поредната вълна. Сблъсъкът подхвърли археоложката напред, пръски пяна обляха кърмата и предното стъкло. Камерън увеличи мощността и насочи хидроплана към пристанището Байли Мор на Йона. От силното вълнение в гърлото на Катлийн изведнъж се надигна жлъч, по лицето й изби студена пот и тя задиша дълбоко в опит да овладее почти непреодолимото гадене.

— Май не ти е добре — отбеляза Камерън.

— Закарай… ме… на сушата… Ммм… моля те.

Усмивката му се стопи.

— Дадено. Кат. Ето… — Той се пресегна през нея и отвори малкия десен илюминатор. — Дишай бързо и дълбоко. Ще те закарам на сушата колкото може по-бързо.

Катлийн доближи уста до отвора и жадно вдиша нахлулия в кабината студен морски вятър. След една-две минути пилотът внимателно обърна лицето й към своето и сякаш от нищото извади влажна кърпа.

— Просто продължавай да дишаш свеж въздух — каза Джейми и попи потта от челото й. — Почти стигнахме.

После вдигна микрофона.

— Оубън, тук Голф-Браво-Сиера-Ромео-Ромео. Кацнахме и се насочваме към Байли Мор.

— Радвам се да го чуя, Сиера-Ромео-Ромео. След тази буря се задава още една. По-добре да поизчакате с обратния полет.

— Ясно. Сиера-Ромео-Ромео, край.

Камерън зави наляво и заобиколи бетонния кей на Йона. После подаде газ и изкара хидроплана върху белия пясъчен бряг.

Угаси двигателите, обърна се и се вгледа в очите на Катлийн.

— Добре ли си?

Тя се опита да се усмихне и кимна.

Пилотът се ухили и я потупа по рамото.

— Силна и смела жена. Иди отзад да си вземеш багажа и ела с мене. — Той се спусна по стълбата, изпълзя през котвеното помещение и отвори люка на носа. — Така няма да се намокриш — извика й, без да се обръща.

Все още замаяна, Катлийн взе сака и куфарчето си, последва го по стълбата и като се ориентира по котвеното въже, излезе на силния вятър. Още няколко пъти си пое дълбоко дъх и се почувства по-добре.

Том О’Брайън се отдели от навалицата край вълнолома, която наблюдаваше борбата на стария хидроплан с бурята, и надвика вятъра.

— Ей, Кат! Спешно имах нужда от тебе, но… — Посочи черната облачна маса, която се вихреше над Атлантика. — Слава богу, че пристигна невредима.

Тя се втурна към него и го прегърна.

— Страшно се радвам да те видя. Нямам търпение да ми покажеш находката си.

Усмивката на Том помръкна.

— Само да знаеше… — Ученият се прокашля и погледна небето. — Фериботът временно е затворен. Времето е адски кофти.

Катлийн кимна и се обърна към Камерън. После, без да се замисли, пристъпи към него и го хвана за ръка.

— Исках… — Усмихна се. — Благодаря, че изтърпя…

— Една нервна пътничка ли? — Пилотът се ухили. — Моля. Твоята „благодарност е плод на изключителна изтънченост“. — Сините му очи се засмяха. — Обаче с нея не мога да си купя гориво за самолета.

Макар и малко изненадана от цитата на Самюел Джонсън, Катлийн се засмя.

— Ела в „Сейнтс Ландинг“ и ще уредим дребния въпрос с плащането.

Том се приближи до тях и протегна ръка.

— Том О’Брайън. Колега съм на доктор Филипс.

— Извинявам се — смути се тя. — Том, това е Джейми Камерън.

— Приятно ми е да се запознаем, Том. — Двамата се ръкуваха.

— Говориш като… Шотландец ли си? — попита археологът.

— Баща ми е шотландец, но майка ми е американка. Живял съм и от двете страни на океана. — Пилотът се засмя. — Може да се каже, че говорът ми е пълна каша.

— Американец или шотландец, дължа ти едно уиски, щом успя да докараш Кат невредима. Ще поостанеш ли на Йона?

Камерън погледна бушуващата на север буря.