Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Че защо Катлийн ще… — Почеса се по брадата. — Кой казахте, че…

— Доктор Питър Янус, професор по история в Университета на Северна Каролина. В момента съм със стипендия в Лондонския университет. Катлийн ми се обади и ме помоли да помогна.

Макгрегър кимна и хвърли поглед към доклада в ръката му.

— Тъкмо свършихме анализите и…

— Значи сте готови с резултатите, така ли?

— Катлийн каза ли ви какво открихме?

— Да, но според мен…

— Хайде да поговорим на четири очи.

— Разбира се.

Макгрегър отиде при една дребна изключително красива петдесетина годишна жена с прошарена червеникаво руса коса и каза:

— Благодаря, Маги. — Прегърна я. — Нямам думи да изразя признателността си. — После се обърна към Тренкавел. — Това е сестра ми, доктор Маги Макгрегър. Един от най-добрите физици във Великобритания. Пък и в цяла Европа, по дяволите!

— О, Иън! — Тя погледна Раймон и си свали очилата. — Приятно ми е да се запознаем, доктор Янус.

Тренкавел хвана ръката й.

— За мен е чест, доктор Макгрегър. — Леко стисна ръката й и жената се изчерви.

Макгрегър си погледна часовника.

— Не съм закусвал. Хайде да отидем в „Да Гън“. Правят най-вкусните яйца с наденица в цял Лондон.

— Внимавай в картинката, Иън. — Сестра му го заплаши с пръст. — Само закуска и чай. — Погледна Тренкавел и му намигна. — „Да Гън“ са прочути и с чудесната си колекция от уиски.

Набитият професор нежно погали сестра си по бузата.

— По-късно ще ти се обадя. Ако си послушна, може да те заведа на вечеря в „Кенсингтън Плейс“.

— О, нещо май се изхвърляме, а?

Макгрегър се обърна към другите физици и лаборанти.

— Искам да благодаря на всички, че днес дойдохте толкова рано, за да приключим с анализите. Справихте се страхотно.

Докато се качваше по стълбището и излизаше през вратата, професорът погледна Тренкавел и го попита:

— Запознат ли сте с използването на тандем масспектрометър за радиовъглеродно датиране, доктор Янус?

Раймон се усмихна.

— Разбира се. Когато няма как да се приложи традиционното радиовъглеродно датиране, тъй като можем да пожертваме съвсем малка проба, използваме ТАМС в Университета на Аризона. Те разполагат с най-добрата калибрационна колекция от дървесни проби.

— Да, в „Брайтън“ също използват тяхната калибрационна колекция. — Макгрегър спря и извади от на сакото си джиесем. — Тук не се хваща сигнал, но като се качим горе, ще трябва да се обадя на Йона и да…

— Да се уверите в думите ми ли?

— Не, но… ъъъ…

— Спокойно. — Тренкавел го потупа по гърба. — И аз бих направил същото.

Излязоха във фоайето. Макгрегър вече изглеждаше по-спокоен.

— Този дъжд е ужасен — отбеляза Раймон, докато вадеше чадъра си от стойката до плота на охранителя.

— Пак не хващам силен сигнал. — Археологът намръщено се взираше в дисплея на мобилния си телефон. — Всичко е заради проклетата сграда. Построена е така, че да сведе до минимум контаминирането на пробите с космически лъчи. Което направо побърква тези адски устройства.

Тренкавел посочи с чадъра си през затъмнените прозорци на фоайето.

— Можете да се обадите от колата ми. По-добре, отколкото да стоите на дъжда.

— Прав сте.

Излязоха през въртящата се врата и забързаха към колата. Раймон отключи с дистанционното и се качиха. Раймон погледна Макгрегър, забеляза озадаченото му изражение и попита:

— Какво има?

— Всъщност не ми обяснихте защо Кат ви е привлякла в нашия проект. — Професорът се почеса по брадата. — Споменахте, че ви е помолила да помогнете, но…

— Знам само каквото ми каза тя. Че вашият екип е открил кодекс, написан на хиберно-латински. Навярно от осми или началото на девети век.

— Е, направените от Маги и нейните хора анализи определиха възрастта на пробата от пергамента на около хиляда и двеста години — като продължаваше да се чеше по брадата, отвърна Макгрегър. — Та изглежда, че…

— Значи е истински!

Археологът леко се отдръпна, присви очи и се втренчи за няколко секунди в Тренкавел, после започна да набира някакъв номер.

— Да видим дали ще успея да се свържа с Катлийн. Тя ще каже…

— Дайте ми телефона, професоре. — Раймон дръпна джиесема от ръката на Макгрегър и го притисна към дясната врата.

— Къде ви изчезна… акцентът?! — възкликна археологът. — Вие не сте американец! Кой сте, по дяволите?

— Човек, който е готов да използва ей това тук.

— Богородице и вси светии! — ахна Макгрегър, облещен към опряния в корема му късоцевен револвер.