Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Не особено — отвърна археоложката. — Естествено, аз не съм спала нощес в лодка.

Камерън се намръщи и й обърна гръб.

— Ако ви се пие чай, елате с мене — каза през рамо. — „Пайпс енд Хедър“ е моята кръчма, моята кухня… „О, сбогом, гордий свят, аз си отивам у дома“ 10 10 „Сбогом“, Ралф Уолдо Емерсън. — Б.пр. .

Катлийн си погледна часовника. Докато Камерън се приведе в нормален вид и се върнат на кея, вече минаваше десет.

Над пристанището ръмеше. Тя извади бейзболна шапка с логото на „Ред Сокс“ от сака си и я нахлупи, след като събра косата си отзад. На запад облаците се сгъстяваха и в тях проблясваха светкавици.

— Безопасно ли е да летим в такова време? — попита археоложката.

Джейми Камерън кимна и й намигна, докато разговаряше с кулата на единбургското летище по мобилния си телефон.

Катлийн използва възможността да се обади в хотел „Сейнтс Ландинг“ на Йона и да остави съобщение на Том О’Брайън, за да го осведоми кога ще пристигне. После отиде до ръба на кея и погледна към бурното Северно море зад вълнолома. Един малък платноход бързаше с надути платна да се прибере на сигурно място в пристанището.

Това й напомни колко много обича ветроходството мъжът й и тя изведнъж осъзна, че Дейвид ужасно й липсва.

— Добре, Кат. — Камерън я тупна по гърба. — Тръгваме.

— Наричайте ме доктор Филипс, ако обичате. Попитах ви за времето.

— Доктор по археология. Нали така?

— Времето?

Той пъхна ръце в джобовете на якето си и пристъпи към нея.

— Летя от дванайсет годишен. Получих разрешителното си на шестнайсет. По време на войната в Залива пилотирах хеликоптери „Апачи“ и „Блек Хок“. После товарни и пътнически самолети. За мен пилотирането е като дишането.

— Не ме интересува биографията ви, по дяволите! Попитах ви за времето!

Камерън посочи приближаващата се буря и се ухили в мига, в който една светкавица разцепи небето на зигзаг.

— Ще друса малко.

Подсмихна се и слезе по стълбата в лодката.

— Е, ще ви возя ли?

— Да. Губим време.

Пилотът отметна глава и се засмя.

— Жена тъкмо по вкуса ми!

Малката лодка наближи хидроплана и Камерън отпусна ръчката на извънбордовия двигател.

Катлийн можеше да разгледа по-добре големите радиални двигатели, паяжината от въжета, поддържащи поплавъците на крилата, еднолопатните витла, грозния издут нос…

— Не ви ли харесва моят „Груман Гуус“?

— Ами… изглежда ми старичък.

— За пръв път се е издигнал в небето през хиляда деветстотин четирийсет и трета.

Катлийн се усмихна малко насила.

— Доста отдавна… През Втората световна война ли?

— Да — потвърди пилотът и потупа корпуса. — Тоя хубавец е служил във флота.

— А, значи е ветеран. Много мило. — Тя погледна зловещото небе, после престарелия хидроплан. Устата й пресъхна, когато отекна поредната гръмотевица.

Вятърът брулеше корпуса, сиви пелени дъжд плющяха по метала толкова силно, че почти заглушаваха грохота на двигателите.

Катлийн се обърна към пилота.

— Наистина ли ще излетим с това нещо?

— Просто се отпуснете и се насладете на полета. — Той бръкна в джоба си и извади шишенце с хапчета. — За въздушна болест. Може да…

— Аз летя по целия свят, господин Камерън. Не се нуждая от медицинските ви съвети, за да понеса едночасов полет.

Пилотът сви рамене и нахлузи слушалките си, докато насочваше хидроплана към средата на пристанището.

Катлийн погледна през десния илюминатор и в този момент покрай тях профуча моторна яхта, чиято следа силно разлюля самолета. Археоложката затвори очи. За бога, как се беше озовала в този паметник на братя Райт и се готвеше да излети по време на буря, седнала до вонящ на бъчва пилот?!

Докато хидропланът набираше скорост, тя чу съскането на морската пяна, порена от корпуса. Движеха се все по-бързо — и изведнъж височината на звука рязко се промени.

— Стъпихме на стъпалото! — без да се обръща към нея, съобщи Камерън.

— Това пък какво значи, по дяволите?

— После ще ви обясня.

— Дано има „после“!

Той се ухили, изтегли щурвала и самолетът се издигна под остър ъгъл към сивите облаци. Небето сякаш възнегодува срещу това натрапване — вятърът заподмята реликвата от Втората световна война все едно ги обстрелваше зенитна артилерия.

Катлийн затвори очи и дълбоко си пое дъх. Трябваше да вземе драмамина, който й беше предложил пилотът.

Камерън я сръга.

— Трябваше да вземете драмамина, който ви предложих. Ама неее! — Избухна в смях и наклони хидроплана на запад.