Ричард Чайлд - Ръката на пророка

— Немощният стар понтифик впери настойчив поглед в кардинала. — Преди пет години един крадец уби клетия отец Андолини заради това второ писмо, Армано.

— А онова, което пратил на папа Николай, santissimo padre?

Папата се наведе напред.

— Писмото, което епископ Малх пратил на папа Николай, още е зад тези стени. Неговото съществуване е една от най-строго пазените тайни на Ватикана.

Замълча за миг и остави кардинала да осмисли казаното. После се наведе към него още повече и присви очи.

— И заради писмото на Малх до папа Николай векове по-късно папа Инокентий Трети пратил своя кръстоносен поход срещу катарите — прошепна понтификът.

— Какво?! — възкликна кардинал Памфили, но бързо успя да се овладее. — Прощавайте, sua santità. Но катарите са били еретици, оскърбление за Господ… престъпници. Те жестоко са убили папски легат!

Понтификът насочи треперещия си показалец към него.

— Наистина ли смятате, че Инокентий е организирал толкова всеобхватна и систематична програма за изтребване на християнските отстъпници, на християнска земя, заради убийството само на един ватикански пратеник?

— Но… но самата опасност от Великата ерес, ваше светейшество… Това не е ли…

— Да, катарите и тяхната ерес представлявали заплаха за Римската църква, Армано, обаче Инокентий знаел, че тяхната така наречена Велика ерес може да бъде овладяна.

Сгърчената уста на стария понтифик се изви в крива усмивка.

— Според теб защо кръстоносният поход срещу катарите през тринайсети век е станал основа за създаването на гигантската машина, каквато е Светата инквизиция? Само за да издирват еретици ли? Зад стаите за мъчения на Инквизицията се крие конкретна причина, безкрайно по-важна от ереста.

— Каква причина, sua santità?

— Да намерят скривалището на онова, което Отците на Църквата наричали Ужасната катарска тайна, но което станало известно като „катарското съкровище“. И тази ужасна тайна се описва в писмата на епископ Малх до папа Николай и игуменката на Кинвара почти триста и петдесет години преди раждането на папа Инокентий Трети.

Памфили поклати глава, сякаш това можеше да му помогне да осмисли думите на папата.

— И ваше светейшество твърди, че писмото до Николай с тази ужасна тайна е тук, във Ватикана, така ли?

— Заключено е в подземие дълбоко под Григорианския музей.

Кардиналът беше свикнал със злощастно известния навик на понтифика да усуква. Папата отдавна прилагаше тази стратегия, за да контролира разговора. С годините и болестта обаче ставаше все по-лошо.

— Но в съществуването на това писмо са посветени само папите, нали, sua santità?

— Папа Николай съчинил тайна клетва, полагана от всички понтифици след него, заклеваща всеки нов папа да прочете писмото и да предаде информацията за неговото съществуване на следващия, който седне на трона на свети Петър.

Старецът стисна ръката на кардинала и продължи:

— Николай съчинил клетвата, за да защити Църквата и света от онова, което според мен са открили на онзи остров в Западна Шотландия.

— Древната книга, за която ни съобщава нашият човек на Йона ли?

Понтификът хвана сребърния кръст, който висеше на шията му, и го погледна.

— Най-вероятно изложение на злото, написано от самия дявол.

Сбръчканото му лице пребледня още повече. Той завъртя инвалидната си количка така, че да е лице в лице с кардинала.

— Малх предупреждава папа Николай тъкмо за тази книга… за това нещо, което са открили онези глупави археолози. И който или каквото и да я е съчинило, някак си е знаело Ужасната катарска тайна стотици години преди еретиците изобщо да са се появили.

— Но как?!

— С магьосничество, Армано. — Папата потрепери. — С магьосничество.

— Какво са знаели тези грешни еретици, santissimo padre? Каква е тяхната ужасна тайна? — Памфили внимателно постави длан върху рамото на понтифика. — Разкажете ми, свети отче. — Няколко секунди двамата духовници мълчаливо се гледаха един друг.

— Повиках те тук, кардинал Памфили, за да ми помогнеш да нося това ужасно бреме — отвърна накрая папата. — Аз съм стар и болен… Смъртта ми наближава. Бог може да ме вземе при себе си всеки момент.

— He, sua santità. Вие ще…

Старецът го прекъсна с вдигане на ръка.

— Ти често забавляваше своя понтифик с разказите си за детството си в нюйоркския ирландски квартал, Армано. — Усмивката му се стопи. — Надявам се онези сурови улици да са те подготвили добре, приятелю. Нашата Света църква повече от всякога има нужда от силите ги.