Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Бръкна в расото си и извади три потъмнели, изтъркани от времето ключа. Докато ги подаваше на Памфили, те издрънчаха в треперещата му ръка.

— С тях, Армано, независимо дали духовно си готов, ще отключиш Ужасната катарска тайна… Ако стане достояние на света, тя ще отнесе всички ни в гърлото на сатаната.

Папата с усилие придвижи количката си към кардинала и се наведе напред.

— А сега внимавай, скъпи приятелю…

Памфили усети дъха му — смрад на трупно разложение.

— Една от плоскостите на ламперията зад две статуи на богинята Сехмет на първия етаж в Григорианския египетски музей… — започна понтификът.

Катлийн се надигна от задната седалка на таксито и се премести на сгъваемото пластмасово столче до стената към шофьора. Той я погледна в огледалото и каза:

— Там няма да ви е удобно…

— Ще поседя тук, ако не възразявате.

— Да не се съмнявате в шофьорските ми способности? — Просто си гледайте пътя, моля.

Черното такси отби от Еър Плейс и подмина единбургската Кралска ботаническа градина. На следващия ъгъл се показа тъмносиният Фърт ъв Форт. Огромният залив искреше на утринното слънце.

— Влизаме в Лийт, мадам.

Колата се движеше покрай товарни кораби и риболовни траулери, които опъваха котвените вериги.

Малко по-нататък шофьорът намали и спря при един бетонен кей.

— Това е номер двайсет, мадам.

В края на стария занемарен пристан имаше арка, боядисана в червено-черно каре, с надпис „Хайлендър Еър“. На петдесетина метра от брега се виждаше хидроплан, също в червено-черно, опъващ въжето на оранжевия си буй, докато се издигаше и спускаше на леките вълни. Формата на самолета й напомни за холандско сабо — само да ги нямаше крилата и двата радиални двигателя над корпуса.

— С онуй там ли ще летите, мадам? — попита таксиметровият шофьор.

— Трябва много бързо да стигна до Западна Шотландия.

— С туй нещо може по-скоро да стигнете на оня свят. Сметката ви е две лири и десет.

Катлийн му плати, слезе с куфарчето и сака си и проследи с поглед отдалечаването на колата. Огледа ветровития кей, чу познатото потропване на лодка в дока и когато сведе очи към водата, видя рибарска плоскодънка, завързана за прогнил стълб. Хвърленото отгоре й брезентово платнище покриваше половината корпус. В този момент слънцето изчезна зад стена от тъмни облаци и над пристанището се смрачи.

Тя извади мобилния си телефон и листче с номера на „Хайлендър Еър“ и го набра.

Сигналът звучеше странно — като ехо.

Тя се огледа. Звъненето се чуваше изпод платнището на лодката. След още няколко иззвънявания брезентът се раздвижи. Разнесе се мъжко прокашляне, после измърморване:

— Господи, кой може да се обажда в… Ало, „Хайлендър Еър“.

Застаналата над лодката Катлийн почти извика в телефона:

— Колко бързо можете да ме закарате до Оубън?

— Моля? — все още изпод платнището попита мъжът. — Няма нужда да крещите, по дяволите! Колко е часът… — Пак се закашля. — Полетът ще отнеме… един час. Час и петнайсет. Кога ще дойдете? Тъй де…

— Вече съм тук, господин Камерън! Ако наистина разговарям с вас.

— Да, аз съм Камерън. Какво… Какво казахте? Как така сте…

Брезентът се отметна и отдолу се показа мъж с дълга черна чорлава коса и двудневна четина.

Катлийн сложи ръце на кръста си и се наведе над ръба на кея.

— Май няма нужда да ви питам как сте, господин Камерън.

— А? Аз просто…

— Просто сте се успали, така ли?

Камерън запримигва от утринната светлина, затършува в джобовете на якето си и накрая измъкна тъмни очила. Сложи си ги, бавно се покатери по стълбата и се качи на кея.

Катлийн погледна небето.

— Скоро ще вали и едва ли ще ви трябват слънчеви очила.

— Напротив, ако се чувствате като Дракула в соларна кабина.

Изправи се до нея и тя видя, че е добре сложен и много висок.

— Та значи искате да летите за някъде в тоя безбожен час? — Камерън се протегна. — Оубън ли е крайната цел на пътуването ви?

— Не. Йона.

— Мога да ви закарам направо на острова ей с онова там. — Той посочи хидроплана.

— Ами аз…

— Чай! — Камерън вдигна юмрук към небето. — Давам цялото си кралство за един чай!

— Винаги ли се напивате така, господин Камерън?

— Винаги ли се заяждате така, госпожо или госпожице еди-коя си?

Тя направи крачка към него.

— Аз съм доктор Катлийн Филипс и дори още не съм загряла!

— Добре де, добре. Божичко! — Камерън потръпна и заразтрива челото си. — Я поуспокойте топката, докторе, иначе ще трябва да ме лекувате от мозъчен кръвоизлив. — Закопча ципа на коженото си пилотско яке, което сякаш беше преживяло поне две войни, и вдигна голямата му рунтава яка. — Хладничко е, а?