Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Пронизващите му очи проблеснаха.

— Защо просто не ми кажете къде е книгата, доктор Филипс?

— Не знам.

— Лъжете.

— Нима?

— Да. И играете опасна и глупава игра.

Тя продължи да го гледа още няколко секунди и отвърна:

— Църквата иска да я скрие по понятни причини. Нали така?

— За какво говорите?

— А, ясно. Вие сте обикновен изпълнител. — Катлийн поклати глава. — Трябваше да се сетя.

Изведнъж непознатият я сграбчи за ръката.

— Писна ми от лъжите ви!

Дръпна я към себе си. Горещият му дъх вонеше на бекон.

— Там, откъдето идвам, жено, щяхме да ви отрежем езиците и на двамата и да ги хвърлим на кучетата.

Разкъсващата мъка от загубата на Джейми. Страшната болка, която бе причинила на Дейвид. Ужасът, който беше преживяла, и пълното й изтощение… Всичко това възпламени светкавично растящо огнено кълбо от нажежен до бяло гняв. И когато достигна апогея си, гневът се взриви.

Катлийн нададе животински рев и с всички сили заби юмрук в диафрагмата на мъжа. Последва свиреп ритник в пищяла му. В мига, в който въздухът напусна дробовете му през зяпналата му уста, мъжът получи съкрушително дясно кроше в лицето.

С изхвръкнали от орбитите очи и окървавени устни, непознатият се олюля и се опита да отстъпи, но тя го настигна и го блъсна силно. И още веднъж. Той се препъна в бордюра на кея и се удари в стълба на една улична лампа. Само това го спаси да не падне във водата.

— Дръж си мръсните ръце далече от мен, гадняр нещастен! — надвика вятъра Катлийн.

Мъжът трескаво се мъчеше да си поеме дъх, като в същото време придържаше палтото на раменете си и разтриваше ритнатия си крак.

— Кучка! — изкрещя той. — Porca puttana 28 28 Мръсна курва (ит.). — Б.пр. ! — Опипа устната си, погледна кръвта, останала по пръста му, после и вратовръзката си.

— Ти… цялата си я омазала с кръв! Това е коприна бе! Мамицата ти…

Все още приведен над пищяла си, мъжът изкуцука заднешком няколко крачки и успя да смъкне палтото от раменете си.

— Vaffancula, zoccola! — запсува на италиански, докато бъркаше в страничния си джоб. — Fregna! Stronza!

Яростно блестящите му черни очи се вторачиха в Катлийн. Задъхан, мъжът закуцука към нея със сгърчено от болка лице. Изведнъж нещо в ръката му отрази сивкавата светлина и след миг тя видя острия връх на нож.

Археоложката заотстъпва и хвърли поглед назад. Ферибота отдавна го нямаше. Зад нея оставаха само още няколко метра до водата.

Той се ухили и оголи лъскавите си бели зъби.

— Beni е mali, ’n cera pari.

Искаше да каже, че лицето й издава мислите й.

— Няма къде да избягаш, а, кучко? — Мъжът се приближи още повече, после спря и присви очи.

— Какво? Да не те втресе от миризмата на смърт? — Гласът му трепереше от ярост. — Защо си пъхаш ръцете…

— Просто предпочитам огнестрелното пред хладното оръжие!

Непознатият се вцепени и беззвучно отвори и затвори уста, зяпнал револвера в ръката й.

Както я беше учил баща й. Катлийн изпъна ръка и се прицели с револвера на Джейми — още един подарък.

— Хвърли ножа във водата!

Той моментално се подчини.

— Не ми се ще да те застрелям, обаче ми писна. Затова си затвори устата и ме слушай внимателно.

Направи две крачки към него и той заотстъпва, без да откъсва очи от револвера.

— Предай на човека, за когото работиш — тя замахна с оръжието, — че ако се случи нещо с мен или с някой мой близък, катастрофа, удавяне… — Посочи с показалец към небето. — Ако ни удари гръм, гарантирам ти, че книгата ще бъде прочетена пред света!

— Значи е у тебе!

Тя се усмихна и бавно разлюля револвера наляво-надясно.

Онзи вдигна палтото и го наметна на раменете си.

— Не знаеш с какви сили си играеш.

— А ти не ме познаваш! — Катлийн посочи към отсрещния бряг на залива. — Какво си мислиш, че правих във Финъфорт тази сутрин? Че просто посрещах приятелите си ли?

Мъжът свъси вежди.

— За какво говориш?

— Цяла нощ сканирах онази проклета книга и подробно обясних за какво става дума в нея. Качих всичко на дискове и ги пратих с инструкции по специален куриер до свои доверени колеги из целите Съединени щати.

Той се ухили подигравателно.

— И с какво ще ти помогне това?

— Разговарях по телефона с неколцина близки приятели и им дадох паролата за файловете. Ще очакват веднъж седмично да им се обаждам, за да потвърдя, че съм добре.

— А ако не им се обадиш? — Черните му очи проблеснаха.

— Ще изчакат три часа и ще съобщят паролата на колегите ми, които от своя страна ще отворят пидиефите, записани на дисковете. Ще разпечатат книгата и ще я пратят до „Ню Йорк Таймс“, Си Ен Ен, „Уошингтън Поуст“, Ем Ес Ен Би Си и Фокс Нюз. Заедно с обяснението и списък на преводачите от хиберно-латински.