Ричард Чайлд - Ръката на пророка

Мъжът я зяпна и се вкамени.

— Блъфираш — изсумтя накрая.

— Нима? — Катлийн вирна предизвикателно брадичка. — Ами провери тогава, и книгата ще стане водещ репортаж по всички телевизии и вестници в целия свят. — Бяха й омръзнали преструвките му с неговия тайнствен работодател. — И после можеш да обясниш на папата как така светът изведнъж е разкрил малката тайна, която Ватиканът крие от над хиляда години. — След кратка пауза продължи: — Виж сега, както и да ти е името, всички тези взаимни заплахи всъщност нямат никакво значение.

— Какво искаш да кажеш?

Тя още го държеше на мушка, но малко поотпусна ръката си.

— Съобщи на папата, че съм прочела книгата и никъде в нея дори не се намеква, че съдържанието й някой ден ще стане обществено достояние. В нея е предсказано само откриването й — защо да не пише също, че всички ще научат за нея?

Мъжът я погледна все едно се е побъркала.

— Какво?! За какво говориш…

— Каквото и да предсказва тази книга, със сигурност щяхме да видим нейния отпечатък върху бъдещето — поясни Катлийн. — А аз не видях такова нещо. Не го видях, защото книгата и нейното съдържание завинаги ще останат тайна.

Той разтърси глава, сякаш се опитваше да я проясни.

— Какво е щяла да предскаже самата книга?…

— Просто предай на папата каквото ти казах. Той ще разбере.

Въздъхна и прибави:

— И аз съм католичка. И също като Ватикана не искам книгата да стане публично достояние. Стига да ме оставят на мира, никой няма да научи за нея.

Известно време мъжът я гледаше втренчено, после отново разтегли устни в студена усмивка.

— Li fimmini hannu li vudedda pirciati 29 29 Жените не могат да пазят тайна (ит.). — Б.пр. .

— Е, аз пък мога да пазя тайна.

Той я зяпна, смаян, че знае италиански.

— Нещата може да не свършат дотук — накрая заяви мъжът и се уви по-плътно в палтото си. — Човекът, за когото работя… — Той сви рамене. — Добре де, папата! Папата, porca Madonna 30 30 Италианска богохулна ругатня. — Б.пр. ! Той страшно ще се разочарова от отказа ти да ни окажеш съдействие. Неговите възможности…

— Стигат отвъд гроба, така ли? — Все още насочила револвера напред, Катлийн направи крачка към него, развеселена от припряното му отстъпление. — Добре, чуй какво ще ти кажа тогава, дребосъко. Едно от предсказанията, които преведох, се отнася за идния двайсет и първи януари, деня на света Агнеса. Само след няколко месеца.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Предай на папата, че не е зле да се помири с Бог преди тази дата.

— Какво?!

Катлийн прехвърли револвера в лявата си ръка, бръкна в джоба на дънките си и извади един лист.

— Предупредиха ме тези дни да очаквам посещение от Ватикана, затова реших да нося това предсказание със себе си. Слушай внимателно.

— „След хиляда и двеста лета, сред лед, сняг и зимни мъгли, в главата на светия отец папа Инокентий Четиринайсети кръв ще потече там, где кръв не бива да има. В деня на света Агнеса ще почине той и на Светия престол папа Йоан Двайсет и четвърти ще се възкачи“.

— Сега пък самия папа ли заплашваш?!

— Това е написано от монах, който е живял на този остров през осемстотин и шеста година.

— Искаш да кажеш, че идния януари папата ще умре от удар, така ли?

Тя се усмихна.

— Спомни си вашата сицилианска поговорка: Contra lu Celu nun vali difisa — Не можеш да се защитиш от гнева Божи.

— Ти си побъркана богохулна курва! — Мъжът разтърси юмрук. — Сетила си се откъде идвам, значи знаеш по колко опасен път вървиш. Би трябвало да…

— Просто предай на папата каквото ти казах. И запомни: само да се опитате да ми направите нещо, светът ще научи за книгата. Съмнявам се, че това ще се хареса особено на понтифика или неговия наследник.

Погледна си часовника и каза по-спокойно:

— Вече наистина трябва да тръгвам. — Посочи с револвера към края на кея. — Застани там, ако обичаш.

— По дяволите, кучко, какво…

— Не се ебавай с мен. — Археоложката вдигна ударника.

Презрителната маска незабавно падна от лицето на сицилианеца, той кимна и закуцука. Когато стигна до ръба, се обърна към нея.

— Наистина ли ще ме застреляш?

— Не, само ще те поизкъпя.

Той се ококори ужасено.

— Не, почакай, аз…

Катлийн наведе револвера, стреля и проби дупка в дъските точно пред краката му.

Сицилианецът отскочи назад и се олюля на самия ръб на кея, като размахваше ръце и се опитваше да запази равновесие, но не успя. Разнесе се силен плясък, последван от плюене, кашляне и крясъци.