Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

— Изобщо не трябва да задаваш такива въпроси, мила.

— Носиш ли нещо, което трябва да се внесе? — попита Том.

— В колата. Да, няма да откажа малко помощ.

Том се приготви за излизане, като също се уви с шал и сложи казашката си шапка от изкуствени кожи. Излезе заедно с Пам.

Сакс също сложи палто и ръкавици и тръгна след тях, но спря на сводестия вход, разделящ салона от коридора, и се обърна към Райм:

— Я чакай малко!

— Да чакам ли?

Тя се приближи, наведе глава на една страна, сякаш гледаше престъпник, на когото току-що е сложила белезници, и каза тихо:

— Миналата седмица Том смени ключалките. След като Били беше влязъл.

Райм сви рамене. Отпи глътка уиски.

— Хъм…

— И?

— И какво? — измърмори той.

— Пам не позвъни. Направо влезе. Това означава, че има вече от новите ключове.

— Нови ключове?

— Защо само повтаряш думите ми? Как се е сдобила Пам с новите ключове? Не е идвала от повече от седмица.

— Хъм. Не знам. Не мога да си го обясня.

Тя го погледна лукаво:

— Райм, ако прегледам списъка с обажданията от телефона ти, дали няма да намеря някое, проведено наскоро с Пам?

— Кога съм имал време да говоря с когото и да било? Освен това не съм от разговорливите. Приличам ли ти на човек, който ще тръгне да си приказва с хората?

— Отклоняваш въпроса.

— Ако погледнеш списъка с разговорите от телефона ми, не, няма да намериш нито един, проведен с Пам. Нито наскоро, нито не наскоро.

Това бе самата истина — беше ги изтрил.

Разбира се, не беше помислил, че Сакс ще се досети за малкия им заговор, след като разбере, че е изпратил новия ключ на Пам.

Тя се засмя, наведе се и го целуна силно, после пак тръгна към вратата, за да помогне за пренасянето на багажа.

И остави Райм да направи онова, което от няколко часа искаше да направи. Той се върна с количката до лабораторната маса.

Върху стерилна стъклена паничка имаше малко парченце белезникава смола, пластмаса или глина, което бяха намерили върху каишката на часовника на един банкер, убит миналата нощ в Горен Уест Сайд. Самото убийство не беше нищо забележително — тук Райм бе стабилно в режим „Поглед към смъртта номер едно“ — но това, което му се стори необичайно, бе, че тялото е намерено близо до един строеж между Медисън и Парк авеню. Западната стена на основите се намираше на около три метра от тунела, водещ след няколко чупки и разклонения директно до подземния архив на музея „Метрополитен“.

От огледа на местопрестъплението личеше, че е имало жестока борба. Имаше вероятност сивкавата субстанция, заседнала на каишката на часовника, да е останала от убиеца и да подскаже къде биха могли да открият човека, отнел живота на жертвата.

Но докато това вещество не бъде определено и източникът му конкретизиран, това предпазливо заключение бе само в сферата на предположенията. Трябваше да докажат, че е вярно, и да го запишат в таблицата на уликите или че е грешно и да го изхвърлят като мъртвите листа, които вече бяха почти изцяло изпопадали от дърветата навън. Райм приготви проба за хроматография и се приближи с количката до тихо бръмчащия апарат, за да провери коя от двете алтернативи е вярната.