Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

Специалистите по проследяване на ФБР и нюйоркската полиция инсталираха микроскопичен предавател в металната верижка на часовника. През повечето време устройството стоеше изключено и невидимо за всякакви радиочестотни сензори. На всеки два дни за частица от секундата щеше да се включва и да изпраща сигнал до МКСМГ — Международната консолидирана сателитна мрежа за геопозициониране, покриваща всяко населено място на земята. И после пак да се изключва.

Данните за местоположението му се изпращаха директно до командването на тактическата група. Ако Часовникаря се местеше, можеха да стеснят обхвата на търсенето до държавата и региона, където се намираше, и да уведомят граничните власти. Или, ако имаха късмет, можеха да го открият на едно място, докато се наслаждава на чаша охладено вино на някой плаж или се възхищава на откраднатия часовник от кости.

А можеше още веднага да отдели верижката на часовника, да я изпрати по пощата до Шри Ланка и да продължи с обира или убийствата, които планираше.

Моята осведоменост е зъбно колело или пружинка в твоя часовник…

Собственикът на галерията продължаваше да се вълнува за обира.

— Невъзможно е — говореше задъхано. — Алармата. Ключалките. Видеокамерите.

Райм бе настоял да няма нито един пропуск в системата за сигурност. Не трябваше по никакъв начин да се опитват да улеснят Часовникаря при кражбата — веднага щеше да заподозре нещо и да избяга.

— Просто няма начин някой да проникне — продължаваше Хедърли.

„Само че тук не става дума за «някой»“ — помисли си Райм и без да коментира, измърмори „довиждане“ на търговеца и затвори.

Оставаше да чакат.

Ден, месец, година…

Той се отдалечи от работната маса и погледна друг часовник — модела на „Брьоге“, който Часовникаря му бе подарил преди няколко години. Каза на Сакс:

— Обади се на Пуласки. Искам да направи оглед на галерията.

Тя се свърза с полицая и го изпрати при Хедърли. Райм не се надяваше да намерят много улики за кражбата. Въпреки това трябваше да спазят процедурата.

— Том — извика, — преди да отидем при Лон, имам нужда да се сгрея с едно за из път. Двойно, ако обичаш.

Приготви се за спор. Но незнайно защо, болногледачът не се противопостави срещу консумацията на хубаво, отлежало — и незамърсено с отрова — малцово уиски. Може би съчувстваше на работодателя си за това, че макар да бяха осуетили един терористичен акт, Часовникаря се беше измъкнал. И че Райм вероятно ще изгуби трийсет бона в този процес.

В държателя на количката му се появи чаша.

Райм отпи от ароматната течност. Прекрасно, прекрасно…

Изпрати няколко имейла до Ти-Ти Гордън, когото бе започнал да харесва. Татуировчикът щеше да дойде да види „пича в количката“ идната седмица. Щяха да си поговорят за граматика, самоанска култура и живота на хипстърите в Ню Йорк. И кой знае какви други теми и идеи щяха да изникнат?

Еверест и соколите може би.

Райм рязко вдигна глава. Отвън се чу скърцане на скреж под нечии стъпки. Изщракване на входната врата, още стъпки.

Той отпи още една глътка. За неговите уши този шум разказваше цяла история. Сакс обаче не умееше да тълкува звукови улики и остана нащрек… докато Пам Уилоуби не се появи зад ъгъла и не спря на вратата.

— Здравейте.

Момичето кимна за поздрав на всички и започна да развива огромния шал от врата си. Навън нямаше вятър и не валеше, но сигурно беше студено. Красивото й носле бе зачервено, а раменете й — присвити.

Амелия Сакс се умърлуши, но успя да се усмихне. Сигурно си спомни, че Пам смяташе да поиска назаем колата на приемния си баща, за да дойде да прибере последните си вещи, останали в горната спалня.

За миг настъпи тишина. Сакс си пое въздух и попита:

— Как си?

— Бива. Добре съм. Представленията започват идната седмица. Има доста работа. Викториански костюми. Тежат по цял тон. Тия рокли.

Общи приказки. Безсмислени приказки.

Пак мълчание. Сакс кимна към стълбите:

— Ще ти помогна да си събереш нещата.

Пам се огледа, като избягваше да поглежда когото и да било в очите.

— Ами аз всъщност… имате ли нещо против да се пренеса пак при вас? Само за известно време, докато си намеря друга квартира. Не ми се иска много да се връщам в апартамента в Хайтс. Нали знаете, след всичко, което се случи там… А и семейство Оливети — те са прекрасни, но… — Сведе очи. После пак ги погледна. — Може ли?

Сакс пристъпи към нея и я прегърна с всичка сила.