Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

Може би нищо нямаше да излезе, но не биваше да пропуска възможността.

Загледан през прозореца към небето — отново покрито с облаци, бели и сиви — той се чудеше: „Къде си? И какво замисляш? Защо си влязъл в «Метрополитен»? И за каква част от плана съм ти необходим?“.

Том се показа на вратата.

— Говорих с Рейчъл. Да тръгнем след час?

— Добре.

Канеха се да отидат в болницата. Лон Селито бе дошъл в съзнание. Дори в това тежко състояние детективът оставаше верен на себе си. Рейчъл бе казала, че първата му реакция, когато отворил очи, била да погледне корема си и да измърмори:

— Мамка му, сигурно съм свалил петнайсет кила.

И веднага след това попитал за случая „Извършител 5-11“.

Въпросите около пълното му възстановяване обаче оставаха. Щеше да продължи, както досега, да приема хелатни препарати — които се свързват с токсините и ги дезактивират. Лечението е по-лесно при пациенти, които са били хронично изложени на арсен, например работници в промишлеността (или жертви, които са били търпеливо тровени от спътника си в живота), но е проблемно при остри отравяния, както при Селито. Присъдата за трайното подобрение на детектива още не беше произнесена. Все още имаше риск от увреждания на нервите, черния дроб и бъбреците.

Може би дори от трайно парализиране.

Времето щеше да покаже.

Амелия Сакс влезе в стаята.

— Лон?

— Тръгваме от тук след час.

— Дали да не вземем цветя?

Райм измърмори:

— Вече поръчвах цветя тази седмица. Няма да го направя втори път.

Точно в този момент телефонът в лабораторията иззвъня. Сакс, която бе на мястото, откъдето виждаше името на обаждащия се на един монитор, каза бързо:

— Райм, май е клъвнал.

Той се приближи с количката.

— Аха.

Натисна копчето за приемане на обаждането.

— Да?

— Господин Райм, обажда се Джейсън? Джейсън Хедърли? — Гласът, с излишна въпросителна интонация, звучеше смутено. — Аз съм…

— Помня ви, господин Хедърли.

Как да не го помни? Бяха говорили надълго и нашироко миналата седмица.

— Ами, то… не знам как да обясня… но което казахте, че може да се случи, се случи.

Райм и Сакс се спогледаха с усмивка.

— Той изчезна. Звучи невероятно, но изчезна. Когато тръгвах снощи, алармата беше включена. Тази сутрин — също. Нищо не беше поместено. Нищо не беше променено. Нищичко. Но него го няма.

— Виж ти.

Предметът, който развълнуваният бижутер имаше предвид, беше един часовник. Изработеният изцяло от кости шедьовър на Михаил Семьонович Бронников.

Противно на това, което бе казал на Часовникаря, Райм не беше повярвал, че между него и Колекционера на кости няма връзка. Беше му казал така само за да му постави примамка.

А каква по-добра примамка за човек, чиято сила — и слабост — са времето и неговото измерване, от някой рядък часовник?

Райм бе научил, че произведението на Бронников, едно от малкото в света, е в Лондон за изложение. Но успя да убеди собственика (с малко чар плюс двайсет хиляди долара) да изхарчи още десет хиляди, за да го докарат в Ню Йорк. Куриерът бе Рон Пуласки.

Райм се обади на Фред Делрей и научи, че има един търговец на антики, срещу когото се води следствие за укриване на данъци — Джейсън Хедърли. Делрей убеди прокурора да оттегли част от обвиненията, ако Хедърли се съгласи да сътрудничи — федералните искаха да върнат Часовникаря зад решетките не по-малко, отколкото Райм и нюйоркската полиция.

Хедърли се съгласи да получи часовника и да го изложи във витрина в магазина си в Горен Ийст Сайд.

В разговора си с Часовникаря миналата седмица Райм засегна темата за Колекционера на кости и уж случайно спомена, че часовникът на Бронников е в една манхатънска галерия. Опита се да говори естествено и се надяваше да звучи по-убедително от Рон Пуласки.

Явно се беше справил.

Няколко дни след разговора Хедърли се обади, за да съобщи, че някой е разпитвал кои часовници в галерията се продават — макар че не бе споменал конкретно този на Бронников. Хедърли му изброил наличните експонати, като споменал и часовника от кости, при което клиентът му благодарил и затворил. Номер на обаждащия се — „Неизвестен“.

Райм и ФБР поспориха за подхода, който щяха да възприемат. Федералните искаха да поставят галерията под наблюдение и да разположат отряд за бързо реагиране в близост, който да действа веднага щом някой се опита да купи или открадне часовника. Райм се противопостави. Часовникаря веднага щеше да ги забележи. Трябваше да действат по друг начин, по-деликатен.