Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

— Но безуспешно — отбеляза Часовникаря. — Никой не ме е издал. Защото съм все още… където съм.

— О, и между другото, не правя опити да проследя обаждането ти. Знам, че използваш пренасочване и проксита. Освен това обискирахме адвокатската кантора на Уелър.

Логан отново се изкиска:

— Гласовата поща, пощенската кутия, уебсайтът?

— Хитро — призна Райм. — Специализирането в дела за смърт, причинена по небрежност, ми се стори малко жестоко.

— Случайно се получи. Това бе първото, което ми хрумна.

— Да те попитам още нещо, от любопитство… Ричард Логан не е истинското ти име, нали? Това е един от многото ти псевдоними.

— Да.

Часовникаря не каза истинското си име и Райм не смяташе да го пита.

— Как се досети, че съм избягал?

— Както става много често в това, което правя — което двамата правим — допуснах.

— Предчувствие?

Райм се замисли за Сакс, която често го упрекваше за презрението му към тази дума, и се усмихна.

— Както искаш го наречи.

— Което по-късно си проверил емпирично. И какво беше това допускане?

— В раницата на Били Хейвън намерихме тетрадка, озаглавена „Модификацията“ — подробно ръководство за това, как да вкара ботулинов токсин в питейната вода на Ню Йорк. Изключително елегантен план. Беше като инженерна схема, изпипана до най-малката подробности, с точност до минутата. Усъмних се, че Стантънови или Били са способни да създадат толкова сложен план: сериен убиец, който да отвлече вниманието на полицията от мним бомбен атентат срещу водопроводната система, замислен като начин за прикриване на истинската цел — отравянето на водата. Намерил си също начин да направиш токсина устойчив на хлор, за да може да се използва като оръжие. Впечатляващ удар, трябва да призная.

— Намерили сте тетрадката? — В гласа на Часовникаря прозвуча разочарование. — Казах на Били да я кодира във файл и да го сложи някъде на компютър с достъп през Интернет. После да унищожи оригинала. — Замълча за момент. — Но не се изненадвам. Цялата тая банда от Южен Илинойс изглеждаше доста аналогова. И да, не особено интелигентна. Като при токсините, които Били реши да използва. Препоръчах му химикали, които могат да се намерят по магазините, но той беше особено привързан към растенията. Сигурно като малък е скитал много по горите да ги рисува. Тежко е, когато родителите ти са убити от федералните власти, а моралните ти възгледи се формират в неонацистка групировка.

— „Модификацията“. Ти ли измисли заглавието?

— Да, аз. Макар че ме вдъхнови занаятът на Били. Телесни модификации. Подхождаше на апокалиптичните им възгледи. Всъщност имах някои опасения. Връзката беше прекалено директна. Но на тях им хареса.

— И ти си издиктувал целия план на Били?

— Да. На него и на леля му. Но той записваше. Дойдоха при мен в затвора. Прикритието беше, че Били иска да пише книга за живота ми. — Часовникаря замълча за момент. — Представихме го, сякаш умирам от желание да разкажа историята си, но не съм намерил подходящ слушател. Мисля, че ще го оцениш, Линкълн. След като му изложих целия план и той записа всичко, казах: „Поверявам ти всичко, Моисей. Действай“. Били и Хариет не ме разбраха. Знам, че си запознат с теологичната концепция за Бог като часовникар.

Когато са разсъждавали за вселената, Исак Нютон, Рене Декарт и другите основоположници на съвременната наука през седемнайсети и осемнайсети век са разсъждавали, че ако има творение, трябва да има създател. Щом нещо толкова сложно като часовника не може да съществува без майстор на часовници, човекът — който е много по-сложно творение от един часовник — не би могъл да съществува без Бог.

— Наложи се да им обясня, че предвид на прякора ми това, че им диктувам „Модификацията“, е както когато Бог е дал Десетте заповеди на Моисей. Казах го като шега. Но те го приеха сериозно. Започнаха да наричат плана „Заповедите на модификацията“. — Часовникаря изцъка с език. — Жал ми е за тези, които не оценяват иронията. Но да се върнем на въпроса: как разбра за мен… Ако си склонен да споделиш.

— Разбира се.

— Намерил си бележника. Но почеркът не беше мой, а на Били. Нямаше отпечатъци и ДНК. Никога не съм го докосвал. Е, да, имаше споменато колко важно е да се улучи точният момент — кога да се вкара отровата и къде при убийствата за отвличане на вниманието, кога Джошуа да вкара прожекторите с батериите в тунелите, колко минути след като някой се е обадил на спешния телефон, може да се очаква, че ще пристигнат ченгета. Всичко е във времето, разбира се. Но от това да се досетиш, че съм избягал от затвора?