Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

Дори преди инцидента никога не беше харесвал този вид безсмислени удоволствия. Спомни си за случая с Колекционера на кости отпреди няколко години. Тогава, точно след нещастния случай, той се беше отказал от живота, смяташе, че никога няма да е в състояние да живее нормално. Но онова разследване му помогна да научи една истина за себе си: той не искаше да живее нормално. Никога не беше искал, дори преди да стане инвалид. Неговият свят бе светът на дедукцията, на логиката, на интелектуалните атаки и защити, на битките с мисълта — не с оръжия и удари от карате.

Затова, когато гледаше голите клонки на дърветата в парка, той се чувстваше в пълна хармония, успокоен от урока, на който Колекционера на кости го бе научил преди толкова години.

Райм се обърна към компютърния монитор и отново се вглъби в света на изящните изкуства.

Провери новините и видя, че Даг е взел решение — нецензурирано, нередактирано, непроменено, прессъобщението бе публикувано навсякъде.

Райм погледна часовника на компютъра и продължи да разглежда сайта за антики.

След половин час телефон иззвъня. Абонат — „Неизвестен“.

Две позвънявания. Три. Той натисна копчето за приемане на разговора с показалеца на дясната си ръка.

— Ало.

— Линкълн — каза мъжът, когото познаваше като Ричард Логан, Часовникаря. — Имаш ли една минутка да поговорим?

— За теб винаги.

— Видях новините — продължи Часовникаря. — Пуснал си снимката ми. Или по-точно фоторобота, който сте съставили по описанието на Дейв Уелър. Не е зле. Компютърна обработка, предполагам. Дебел и слаб, с коса и без коса, с мустаци и обръснат. Не си ли впечатлен как изобразителното изкуство се съчетава с компютърната наука, Линкълн?

Говореше за прессъобщението, което Райм бе принудил началниците в Нюйоркското полицейско управление да публикуват.

— Значи рисунката е точна? — попита криминалистът. — Моят човек не беше сигурен, че си е спомнил достатъчно добре формата на бузите.

— Онзи младеж, Пуласки — изрече развеселено Часовникаря. — Наблюденията му са само в една плоскост, а изводите му са прибързани. И двамата с теб знаем какви са рисковете от това. Предполагам, че е по-добър като криминалист, отколкото като ченге под прикритие. Огледите на местопрестъпления изискват по-малко импровизация. Мозъчна травма, предполагам.

— Да. Точно така.

— Имаше късмет, че го дадох на Бюрото за разследване, а не на някои от моите хора. Тогава щеше да е мъртъв.

— Предполагам — бавно изрече Райм. — Той има добра интуиция. И не е лош стрелец. Както и да е, той бе единственият, когото можех да изпратя при тогавашните обстоятелства. Всички други бяха заети с разкриването на един превъртял татуировчик.

Сега, когато знаеше със сигурност, че Часовникаря е избягал от затвора и е жив, Райм си спомни последния път, когато го беше видял лично преди няколко години. Да, като се замисли, имаше прилики с адвоката, когото Пуласки бе описал за съставянето на фоторобота — черти, които сега си спомняше, макар да имаше някои ключови разлики.

— Изменил си лицето си по нехирургичен начин — отбеляза сега, докато говореше с престъпника. — Сложил си силикон или памук в бузите си. И косата — ножици за изтъняване и бръснарско ножче — добре си докарал вид на естествено оплешивяване. Използвал си и малко грим. Повечето филмови студия не умеят да го използват добре. А пък телосложението — сложил си костюм с подплънки, нали? Никой не може да качи двайсет и пет килограма за четири дни. Тенът сигурно е от бутилка.

— Да. — Часовникаря се изкиска. — Може би. Или от козметично студио. В Ню Йорк има около четиристотин. Може да изпратиш хора да разпитват. При малко късмет до Коледа ще научиш в кое точно съм отишъл.

— Обаче сега пак си се променил, нали? Или модифицирал, така да се изразя. Заради снимките, които публикувах.

— Разбира се. Слушай, Линкълн, любопитно ми е защо пусна информацията за мен в медиите. Така рискуваш да се дегизирам пак и да се скрия. Което и направих.

— Имаше шанс някой да те е забелязал. Бяхме готови да действаме бързо още при първия сигнал.

— Бюлетин за всеобщо издирване, а?

В прессъобщението, което Райм принуди полицейските началници да разпространят, се казваше, че Ричард Логан, известен още като Часовникаря или Дейв Уелър, е избягал преди няколко дни от федерален затвор в Уестчестър. Бяха добавени и рисунките от фоторобота и информация, че вероятно симулира южняшки акцент.