Джеффри Дивер - Колекционерът на татуировки

— Защо аз?

— Ще кажа само, че си необходим за плана, който съм измислил.

— И е необходимо да знам предварително, че съществува такъв? Значи моята осведоменост е зъбно колело или пружинка в твоя часовник?

— Добре казано — засмя се Часовникаря. — Колко ободряващо е да поговоря с някого, който разбира нещата… Но сега трябва да тръгвам, Линкълн.

— Да попитам още нещо?

— Разбира се. Друг въпрос е дали ще ти отговоря.

— Ти си казал на Били за тази книга, „Серийни градове“.

— Да. Трябваше да накарам него и Стантънови да разберат колко си способен. И колко много двамата с Амелия знаете за въоръжените милиции и тяхната тактика.

— Значи нямаш специален интерес към Колекционера на кости, така ли? — унило попита Райм. — За това съм сгрешил?

— Явно.

Линкълн се засмя:

— Значи изобщо няма връзка между теб и Колекционера, както си мислех?

Кратка пауза.

— Намерил си връзка между нас? — с нотка на любопитство попита Часовникаря.

— Тук, в Манхатън, има един прочут часовник. Направен е изцяло от кости. От някакъв руснак, струва ми се. Чудех се дали не планираш да го откраднеш.

— В града има часовник на Михаил Семьонович Бронников?

— Мисля, че така се казваше. Не знаеше ли?

— Бях доста… зает в последно време. Но знам за този часовник. Удивително произведение. От около 1865 година. И си прав, изработен е изцяло от кости. Сто процента.

— Предполагам, че не би рискувал да те хванат — и да си изгубиш времето, така да се каже — като се опиташ да проникнеш в някой антикварен магазин в Манхатън, за да откраднеш часовник.

— Не, но това беше находчиво хрумване, Линкълн. Точно това очаквам от теб. — Часовникаря отново замълча; сигурно гледаше часовника си. — Сега мисля, че е време да си кажем довиждане, Линкълн. Твърде дълго бях на линия. Понякога тези проксита и телефонни отклонения могат да се проследят. Не че ще се опиташ да го направиш… — Пак се изкиска. — Хайде, до следващата ни среща…

Идната седмица, идния месец, идната година.

Връзката прекъсна.

Рон Пуласки бе приел задачата да потърси улики и свидетели в погребалното бюро на Берковиц — нещо, което би могло да ги отведе до Часовникаря.

Той явно приемаше присърце провала на мисията си под прикритие, макар че никой не можеше да го обвинява за това — Часовникаря веднага го беше познал. Бе виждал младия полицай при едно от предишните си престъпления в Ню Йорк преди години.

Освен това Райм знаеше, че дори при най-добрия сценарий младежът не става за актьор. Според театралната теория най-добрите актьори не играят персонажите си — те се въплъщават в тях.

Гилгуд…

И така, младият полицай събра проби от документите в погребалното бюро, които Ричард Логан (или както бе истинското му име) беше подписал, за да прибере праха на някой неизвестен бездомник, взет от градската морга. Разпита всички, които са били в агенцията по време на посещението на Часовникаря, включително роднините на някой си Бенджамин Ардел, известен още като Джони Род, който и да беше той. Но не откри никакви следи.

Не намери нищо полезно и сред агентите от Нюйоркското бюро за разследване, които също бяха измамени от Часовникаря. Те бяха контактували с „Дейв Уелър“ главно по телефона. И апаратът, по който се беше свързал с тях, за да подаде сигнал срещу Пуласки, разбира се, отдавна бе изчезнал. Батерията сигурно бе отишла в някой канал; счупеният на две телефон — в друг.

Сакс пое друга задача — да издири лицата, помогнали за бягството на Логан: медицински работници, един служител в моргата и няколко надзиратели в затвора. На Райм му изглеждаше, че са поели колосален риск. Ако бягството на Логан бъде разкрито, кръгът на заподозрените щеше да е доста малък и те със сигурност щяха да бъдат разкрити. Все пак не беше проблем на Часовникаря, ако не бяха скрили парите от подкупа и не си бяха измислили подходящо алиби, след като са издали фалшиви медицински доклади и смъртен акт, размишляваше Райм.

Човек трябва да е доста умен, ако иска да спечели няколко милиона долара противозаконно.

Един-двама бяха избягали от града, но беше въпрос на време да бъдат открити и заловени. Не беше разумно да използваш кредитната си карта, ако се криеш от закона. Естественият подбор действа и при престъпниците, не само при земноводните и маймуните.

Райм също имаше роля в разследването, макар че — колкото и странно да изглежда — не във връзка с анализирането на улики. Той бе създал собствен хитър план.