Саймон Бекетт - Кървави белези

Ръцете на Матилде пипат много нежно, тя се навежда над крака ми, за да огледа по-внимателно раните. Памучната й блуза се допира до пръстите на краката ми.

— Може ли конците да се махнат вече? — питам аз.

— Още не.

На мен ми изглеждат готови, но приемам преценката.

— Още колко трябва да стоят?

— Още малко. Но нощем можеш да сваляш превръзката. Хубаво е да оставяш раните да дишат.

Пускам крака си във водата, а Матилде става. Цялото ми същество усеща присъствието й до мен. Ръката ми лежи на ръба на ваната, само на сантиметри от крака й. Нито един от двама ни не поглежда към другия, но изведнъж разбирам, че и тя усеща присъствието ми по същия начин.

— Трябва да приготвя вечерята — казва, но не помръдва от мястото си.

Имам чувството, че парата ни е обгърнала и ни прикрива от останалата част на къщата като с воал. Трябва само да помръдна ръката и ще я докосна. Матилде все още е извърнала глава на другата страна, но устните й са леко разтворени, а бузите й са зачервени. Причината едва ли е само в горещината. Повдигам ръката си и като че ли между нас съществува някаква невидима връзка, защото в същия момент и Матилде реагира.

Отдръпва се.

— Утре ще ти сложа чиста превръзка — казва тя.

Хващам се за ръба на ваната и леко се надигам от водата, като че ли през цялото време съм искал да направя точно това.

— Добре. Благодаря.

Парата се завърта, смутена от отварянето и затварянето на вратата при излизането на Матилде. Нея вече я няма, но във въздуха все още усещам аромата й. Плъзвам се надолу и потапям глава под водата. Тишината на къщата се заменя с приглушено ехо от почуквания и удари. Затварям очи и си мисля, че Матилде се е върнала обратно. Представям си как се е надвесила над мен. Или може би е Гретхен.

Или Арно.

Изтласквам се нагоре, пръскайки вода. В банята все още няма никой, освен демоните на парата, които се вият и въртят в невидими течения. Решавам, че водата не е единственото, което е прегряло.

Вземам сапуна и започвам да се къпя.

— Кой е Джулс?

Джез замръзва и чашата за кафе увисва в ръката му, преди да стигне до устните. Хвърля ми бърз поглед и я оставя обратно на масата.

— Кой Джулс?

Намираме се в кафенето до езиковата школа, която всъщност се помещава в няколко стаи над офиса на един застрахователен агент. Кафенето е малко и улицата, която минава точно под прозорците, е шумна. Но е удобно място, където можем да поприказваме преди началото на часовете, а и Джез не се интересува особено от естетика, стига закуските да са евтини.

— Джулс на Клоуи.

Опитва се да придаде на лицето си изражение, което наподобява недоумение.

— Ами, не… не мисля, че…

Все още таях някаква надежда, че може да съм сбъркал, но в момента и последната надежда умира.

— Не те бива да лъжеш. Кой е той?

— Откъде да знам?

— Ти живееш с Ясмин, а Ясмин е най-добрата приятелка на Клоуи.

— Питай Клоуи.

— Тя отказва да ми каже каквото и да било. Хайде, Джез!

Той мрачно разтрива врата си.

— Ясмин ме накара да обещая, че няма да издавам нищо.

— Няма да разбере. Това си е само между мен и теб.

Джез не изглежда никак убеден.

— Моля те — настоявам аз.

— Джулс е бившето гадже на Клоуи — въздъхва той. — Абсолютна отрепка, но тя се раздели с него преди две или три години, така че всичко е минало.

Свеждам поглед към чашата с кафе.

— Мисля, че е започнала отново да се вижда с него.

Джез присвива очи.

— Господи, съжалявам, човече.

— Ясмин знае ли?

— Че Клоуи отново се вижда с него? Съмнявам се. Дори и да знае, не е споменала нищо пред мен. А тя направо ненавижда Джулс.

Няколко от учениците, с които след малко трябва да имам час, минават пред прозореца и ми махат. Аз също вдигам ръка за поздрав, но изпитвам облекчение, че не влизат в кафенето.

— Разкажи ми какво е станало — настоявам.

Джез продължава смутено да си играе с чашата.

— Този тип е истинско копеле. Последното, което чух, е, че е взел някакъв модерен фитнес в Докландс, но се изживява като предприемач. На външен вид е много готин, но иначе е абсолютно безскрупулен тип.

Кимвам.

— Виждал съм го.

— Значи не е необходимо да ти обяснявам. Отнасяше се отвратително с Клоуи. Тя му беше нещо като трофей. Нали се сещаш, изглежда страхотно, движи се в артистичните среди. Изобщо не прилича на обичайното му обкръжение. Купи някои от картините й, така се запознаха. Но той е болен на тема контрол, от онези, които изпитват удоволствие да следят и унижават човека до себе си. Заради него започна да взема кокаин и я изхвърлиха от колежа.