Брайан Хейг - Тайно разрешение

Бях сигурен, че веднага ще вдигне телефона и ще позвъни на адвокатите на ЦРУ, за да ги попита дали съм в състояние да изпълня всичките си заплахи. Но те си бяха адвокати. Щяха да отговорят уклончиво. Всички адвокати, независимо за кого работят, отговарят уклончиво. В частните фирми никога не отговарят директно, защото ще изгубят възможността да натрупат още няколко платени часове. В правителствените агенции никога не отговарят директно, защото са бюрократи и по правило не правят нищо, без да протакат. На всичко отгоре гледат да намалят риска, като се срещат с множество свои колеги и се консултират с тях, за да разпределят вината от евентуалните погрешни отговори.

В крайна сметка Третърн щеше да открие, че мога да изискам призовка за името му, но адвокатите на ЦРУ и АНС можеха да я обжалват и да протакат нещата с месеци, докато изобщо загубят значение. А нищо чудно да го светнат, че никой военен съдия не може да принуди друга правителствена агенция да предостави секретна информация, придобита със специални средства. Въпреки всичко щеше да отнеме известно време, докато потвърдят тези факти, а аз исках да видя дали мога да го поизмъча.

Върнах се в офиса и отново се захванах с фалшивия си доклад. В четири следобед отидох до щаба на генерал Мърфи и помолих един енергичен наглед капитан да ми намери чист телефон в отделна стая. Той ме поведе по коридора до кабинета на адютанта, който беше в командировка на инспекция на някакви войски, даде ми ключа за телефона и ме остави сам.

Пак се обадих на китайската храна за вкъщи и ме свързаха с полковник Бил Тингъл. Казах „здрасти“, минахме през процедурата по кодирането и той каза:

— Разбрах кой е.

— Нямам думи да ви благодаря, сър. И кой е?

— Третърн е GS–17 в оперативния отдел.

GS–17 е цивилният еквивалент на нещо между генерал-лейтенант и генерал-майор, а оперативният отдел е тази половина на ЦРУ, която работи под прикритие.

— Еха — възкликнах накрая, защото не можах да се сетя за нищо поне малко по-умно.

Почувствах се като прословутия рибар с малката дървена лодка, който току-що е осъзнал, че е хванал тритонна човекоядна акула с въдицата си.

— Отговаря за операциите на Балканите — добави Тингъл. — На всичко отгоре се е издигнал сам. Не е някое Пъдли кариерист.

Нямах представа какво значи „Пъдли“, но Тингъл често използваше тази дума за хора, които не харесваше. Най-често я използваше за адвокати. Например преди години, когато му казах, че напускам отдела, за да стана адвокат, той изкрещя: „Ще се откажеш да бъдеш истински мъж, за да станеш проклето Пъдли?“

— Научихте ли още нещо за него? — попитах.

— Има добра репутация. Оправя се с всичко. Освен това е учил в „Уест Пойнт“. Сигурно е изкарал няколко години, после е прекъснал и е постъпил в ЦРУ.

— Много интересно — отбелязах. — Между другото, прочетох за операция „Феникс“.

— Не вярвай на половината неща, които са написали. Но на другата половина можеш да вярваш. Те са истина.

По онова време Тингъл е бил във Виетнам, при това в Зелените барети, така че информацията му сигурно беше от първа ръка. Може би дори бе участвал в операция „Феникс“. Не ми харесваше да си представям как Бил Тингъл, който ми беше нещо като кумир, избива хора по поръчка, така че веднага постъпих така, както винаги правя при среща с неприятни факти. Реших, че не го е направил.

— Има ли вероятност сега да е станало същото? — попитах.

— Откъде да знам, по дяволите? Аз съм тук, а ти там.

— Просто си помислих, че има някаква специална причина да ме накарате да прочета за операция „Феникс“.

— Виж, синко, аз съм в армията от 1950-а. Нямаш представа колко глупави можем да бъдем.

— Добре — казах. — Не знам как да ви благодаря, сър.

— Да бе, да. А, и още нещо. Ако пак видиш онзи негодник Уилямс, кажи му да се шиба.

— Обещавам, господин полковник.

— И последно. Мисли, преди да действаш, момче. Понякога привидно лошите неща всъщност са добри.

— Добре — съгласих се и той затвори.

Бил Тингъл беше груб, заядлив старец, но в неговата професия не можеш да остарееш, ако си глупав. „Мисли, преди да действаш“ беше добър съвет. Естествено, това предполагаше да имаш време за размисъл, с каквото аз не разполагах.

Върнах се в офиса и смених бойната си униформа с онази, на която Имелда беше зашила новите опознавателни знаци. Според тях бях сержант Хуфнагел. Реших, че първото ми име ще е Харолд — сержант Харолд Хуфнагел. Кажете го бързо десет пъти и ще видите какво се получава.