Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Естествено, че си спомням.

— Добре. Ще ми трябва някакво уверение, че всичко е било автентично. Освен това ти спомена, че филмите ще се съхраняват в централата на АНС. Ще ми трябва някакво име или номер, чрез които мога да ги открия.

— Няма проблеми — каза той и се усмихна.

Лесна работа.

— Страхотно — казах. — И още нещо. Ще ми трябват имената ти по паспорт, номерът на социалната ти осигуровка и точната ти длъжност в АНС.

Опа, вече не беше толкова лесно. Усмивката му веднага отстъпи място на дълбоко объркване.

— Защо?

— След като не можеш да ми дадеш филмите или записите, защото са толкова секретни и прочие, ще трябва да те запиша като свидетел в доклада си. Разследваме много противоречив инцидент. Доказателствата ще бъдат разглеждани с голямо внимание. Не мога просто да напиша, че съм се запознал с някакъв простак от АНС на име Джоунс. Там сигурно работят страшно много хора с това име. Може би около хиляда, как мислиш?

Забелязах, че силно е стегнал челюстта си. По лицето му нямаше почти никакви мазнини и точно в момента двете малки мускулчета под ушите му тиктакаха като бомби със закъснител. Нахалството ми започваше да разтапя айсберга.

Звънецът на вратата го спаси. Мис Смит влезе, без да бърза, с моето кафе в ръка. Подаде ми го и аз отпих. Беше студено като лед и тя сигурно му беше сложила половин буркан сметана и поне десет големи лъжици захар. В това момиче имаше спортна злоба. Харесваше ми.

Надигнах чашата и я изпих до дъно.

— А, точно както го обичам. Благодаря, скъпа.

Спортна злоба, а? Мис Смит се опита да преглътне обидата, но видимо тропаше с крака, докато заобиколи масата и седна от срещуположната страна.

За съжаление междувременно Третърн си беше върнал самообладанието. Наведе се през масата и с подчертано вежлив тон каза:

— Слушай ме внимателно, Дръмънд. Няма да ме включваш в доклада си. Ясно ли ти е? Работата ми е секретна и не мога да рискувам да ме разкрият. Напиши името на началника на АНС, генерал-лейтенант Фостър.

Ухилих се.

— Ей, не се притеснявай, приятелю Джоунс. Така или иначе, на доклада ми ще има печат „Строго секретно: специални операции“. Няма да те разкрият. Освен това генерал Фостър няма нищо общо със случая.

Лицето и шията на Третърн бавно почервеняваха.

— Той е в течение на всичко, Дръмънд. Прави каквото ти казвам.

От тона му се разбираше, че е свикнал да дава заповеди и те да се изпълняват. Усмихнах се още по-широко.

— Наистина не става, приятел. Виж, ако това те устройва, ще напиша името и данните ти в специално приложение, което могат да четат само държавният секретар по отбраната и председателят на Съвета на началник-щабовете. Това е максималното, което мога да направя. Работата е там, че вече си част от моето разследване. Ти сам се включи в него в момента, в който влезе в кабинета ми. Не може да не си го знаел.

— Не, не знаех. И продължавам да не го вярвам.

— Както искаш — казах, станах и се приготвих да си тръгвам.

— Къде отиваш пък сега? — настоя Третърн, още пообъркан.

— Да се обадя на някой военен съдия. Ще му кажа да ми напише заповед, адресирана до директора на АНС, която му дава срок от шест часа да предостави името и служебните ти данни.

Предполагах, че Джак Третърн не е адвокат и не знае дали съм в състояние да направя подобно нещо.

— Това е много лоша идея — измърмори той заплашително.

— Заплаха ли беше това, мистър Джоунс? Има и друг начин да го направим. Адски съм сигурен, че мога да уговоря същия съдия да издаде и призовка срещу теб и твоята агенция, защото укривате важни доказателства за криминално разследване. Може направо да му поискам и двете неща с едно обаждане.

Третърн очевидно смяташе, че разбира от право.

— Не се хващам на този блъф — озъби се. — Милиони такива случаи са влизали във федерален съд. Никой не може да принуди правителството да разкрие секретна информация.

— Прав си — казах. — Но освен това малко си се объркал. Във всички тези случаи става въпрос за цивилни граждани без разрешителни за работа със секретни документи, които са изисквали такива документи от правителството. Аз обаче представлявам друга правителствена агенция. Освен това информацията, която искам, ще бъде включена в засекретен доклад.

Той продължаваше да съска нещо, когато излязох и затворих вратата след себе си. Едно старо военно правило твърди, че винаги трябва да изваждаш противника си от равновесие. Господ ми е свидетел, че предишния ден ме беше измъчил безмилостно и аз исках да му го върна.