Брайан Хейг - Тайно разрешение

Питате какво научих? Ами сигурно това, че Мърфи беше прав. Понякога принципите за дълг, чест и вярност към родината се сблъскват по много неприятен начин. И невинаги можеш да ги напаснеш. Просто трябва да решиш с кой от тях няма да се съобразяваш.

После отидох при Клапър и си издействах една миниатюрна награда в замяна на това, че бях опетнил дотогава безупречните си принципи. Специалното ми юридическо поделение току-що беше изгубило един от двамата ни адвокати, при това по-добрия, който беше напуснал армията, за да потърси успех и слава в една от онези гигантски фирми във Вашингтон, които се помещават във високи царствени кули от стъкло в центъра. Не знам как му хрумна. Всъщност знам. Сигурно го е направил заради проклетите неограничени сметки за лични разходи и сочните премии. Но пък я си представете какво пропускаше, а?

Така или иначе, трябваше ни заместник и аз накарах Клапър да се съгласи да вземем Мороу. Но точно в този момент силно се разкайвах за това.

Огледах лицата на съдебните заседатели, които до един все още не можеха да откъснат очи от стройната фигура на Мороу. Как да се бориш с това? И какво, значи някакъв тип си купил кола, дрехи, скъп фотоапарат и пълен комплект стикове за голф, за да изобличи колегите си в шпионаж? Мороу май гледаше твърде много филми на Оливър Стоун.

Истината всъщност беше, че не исках да се разделям с нея. Има невероятно мили очи, които от време на време влизат в работа.

Във всеки случай вече сигурно сте разбрали поне едно за мен: не се отказвам лесно. Някой ден, може би скоро, може би веднага, след като я разбия в това дело, ще докажа на прекрасната мис Мороу, че не съм Пъдли. Може и да не съм Хумонго, но не съм Пъдли.

Образно казано, разбира се.

Специални благодарности на Линда Джанклоу, която ми даде тази възможност, и на Люк Джанклоу, заради когото думите „приятел“ и „агент“ са синоними. Както и на Чък Уордъл и Пийт Кини — двама страхотни бивши войници, които ме вдъхновиха за героя ми Шон Дръмънд. Специални благодарности и на Рик Хоргън — редактора, който се опита да изчисти тази книга от всичките ми неуместни шеги и неясни идеи. Той не носи вина за онези, които останаха в нея — те са отражение на собствените ми писателски недостатъци и лош вкус. Най-сетне благодаря и на всички чудесни хора от „Уорнър Букс“ и особено на Мари Окуда и Роланд Отъуел, които се справиха с болезнената, но неизбежна задача да направят тази книга годна за четене.

И все пак най-големите ми благодарности са към мъжете и жените от въоръжените сили на САЩ и съюзниците, които служат заедно с тях. Те винаги са на мястото си и защитават най-висшите ни идеали.