Брайан Хейг - Тайно разрешение

Двамата с Мороу обаче бяхме обещали нещо и спазвахме обещанието си. Бяхме работили денонощно през последните три дни, като анализирахме доказателствата и свидетелските показания, преценявахме всяка гледна точка и алтернатива, спорехме до сутринта и едва не се избихме, но в крайна сметка съставихме доклада, който бяхме дошли да представим.

Клапър заобиколи масата и седна до генерал Партридж. Масата беше изкусно наредена така, че всички присъстващи седяха от едната й страна, а от другата имаше два празни стола. Те очевидно бяха за нас с Мороу. Е, аз знаех това-онова за подреждането на мебели, което цели определен психологически ефект, и изобщо не се канех да се чувствам застрашен. Вече бяхме преминали границата, до която подобна игричка можеше да манипулира емоциите ни.

Заведох Мороу до стола и двамата седнахме. Погледнах я — изглеждаше точно толкова изтощена, колкото се чувствах аз, но освен това беше спокойна и невъзмутима. След всичко, през което бяхме преминали, присъствието на няколко от най-могъщите фигури в отбранителната система на страната ни очевидно изобщо не я притесняваше.

Известно време ровихме в куфарчетата си, докато наизвадим докладите. Бяхме направили само десет копия, номерирани и обозначени с думите „Строго секретно: специални операции“. Мороу, която от определена гледна точка беше най-нисшестоящият човек в стаята, стана и остави по едно копие пред всеки от мъжете от другата страна на масата.

— Пред вас са нашите доклади, господа — започнах. — Ако желаете, можем да направим пауза от двайсет минути, за да се запознаете с тях. В противен случай капитан Мороу ще представи заключенията ни устно.

Генерал Партридж, който беше човекът с най-висок чин от другата страна на масата и този, който в крайна сметка щеше да вземе решението дали ще има военен съд, или не, отвърна:

— Разкажете какво сте открили.

Мороу ми хвърли един поглед и аз й кимнах да продължи.

Тя се прокашля и очите й се плъзнаха по лицата от другата страна на масата. После започна:

— Сутринта на осемнайсети юни, приблизително в осем часа, екип, „Алфа“ на капитан Санчес преднамерено е устроил засада, която е причинила смъртта на…

Говори почти двайсет минути. Бях много горд с нея. Изложението й беше подредено, сбито и нито за миг не се отклоняваше от фактите, точно както ги учат в Харвард. Разказа за всички произтекли събития, от предполагаемото предателство и унищожаването на отряда на Ахан до опита за възпрепятстване на правосъдието. Мъжете от другата страна на масата я изслушаха с непроницаеми физиономии и нито веднъж не се опитаха да я прекъснат.

Наблюдавах лицата им и се опитвах да си представя какво мислят, какво чувстват и как реагират на историята, така умело разказвана от Мороу. Случаят не беше лесен. Уинстън Чърчил веднъж беше описал Русия като „загадка, обвита в мистерия и заключена в лабиринт“. Ние се бяхме изправили срещу изобилие от конспирации, обвити в заговори и заключени в тайни. Имаше твърде много пластове измама и укриване на истината — като се започне с Персико, който се опитваше да скрие факта, че Перит беше избил оцелелите, през решението на екипа да сключи сделка със Санчес, за да се прикриват взаимно, до усилията на хората от отсрещната страна на масата да подкопаят усилията ни да разберем какво беше станало в действителност. Беше толкова безнадеждна плетеница от мотиви и принуди, че все още не бях убеден дали сме я разплели наистина.

Най-сетне Мороу свърши. Всички се повъртяха мълчаливо.

После генерал Партридж бръкна в джоба си, извади пакет цигари и проклет да съм, ако не бяха „Кемъл“ без филтър. Измъкна една, почука я в дланта си и я запали. Просто изумително. Генерал Мърфи стана, отиде до една странична масичка, дръпна чекмеджето и донесе стъклен пепелник на шефа си. Пушенето беше строго забранено във всички военни и държавни учреждения, но никой от присъстващите нямаше достатъчно кураж, за да напомни за това правило на най-злия и раздразнителен бригаден генерал в армията на САЩ. Аз със сигурност нямах.

После Партридж се вторачи в мен.

— И какво препоръчвате, майоре? Кого да обвиня и в какво?

— Нека първо се заемем с най-сериозното обвинение — предложих. — Предумишлено убийство.

— Продължавайте — подкани ме той, като ме гледаше иззад дима.

Заговорих с най-адвокатския си тон:

— Обвинението в убийство стана доста комплицирано, най-вече защото веднага след започването на това разследване бяхме умишлено заблудени, че ролята на нашите екипи в Косово по същество е била да не участват в бойни действия освен при самозащита. Едва по-късно научихме за съществуването на операция „Ангел-отмъстител“ и за това, че екипът на Санчес всъщност е бил изпратен в Косово с ясната цел да осъществява нападателни бойни мисии. Тъй като екипът на Санчес е имал законното разрешение да изпълнява такива, ние заключихме, че засадата, проведена на осемнайсети юни, може да бъде оправдана. От което следва, че засадата не представлява акт на масово убийство. За сметка на това е умишлено пренебрегване на заповед, тъй като полковник Смодърс е заповядал на екипа да се изтегли и е имало изрична заповед да не се атакуват случайни цели без разрешение.