Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Прието — кимна Партридж.

Само това. Продължих.

— Първоначалната атака на сержант Перит срещу оцелелите противници също не е убийство. Отново се касае за доброволно неподчинение на заповед. Напуснал поста си по време на битка, което е допълнително престъпление. Границата между тези закононарушения и убийството е прекрачена от него, когато предумишлено е застрелял ранените сърби. Той е извършил многобройни предумишлени убийства и едно обезобразяване на труп. Невъзможно е да установим със сигурност за какъв брой убийства става въпрос. В доклада ни е включено копие от огледа на съдебния лекар. Минималният им брой е три. Максималният — десет.

— Прието — повтори Партридж.

— Въпросът за бунта отново е невероятно сложен — продължих. — Военният наказателен кодекс определя бунта като преднамерен и организиран опит за узурпиране на авторитета на назначените командири на военната част. В историята са записани многобройни прецеденти, които дефинират различните варианти на това престъпление. Двамата с капитан Мороу проведохме толкова проучвания, колкото ни позволиха ограниченото време и възможности. Няма да ви отегчаваме с подробностите, но не открихме друг случай в историята на военното правораздаване, който да е огледално копие на случилото се в екипа на капитан Санчес. По-способните или опитни юристи може да възразят срещу нашия извод, но според нас капитан Тери Санчес доброволно е предал отговорностите си по командването на екипа, а старшина Майкъл Персико е направил похвалната стъпка да ги поеме. Имало е вероятност да се стигне до бунт, ако Санчес не се беше разделил доброволно с командването, но собствената му пасивност е предотвратила това престъпление.

Партридж тръсна цигарата си в пепелника.

— Прието.

— Има многобройни по-дребни престъпления, които са описани в доклада, но останаха само две сериозни нарушения, които трябва да обсъдим.

— Какви са те? — изръмжа Партридж.

— Заговор за възпрепятстване на правосъдието и лъжесвидетелстване.

— Добре — каза той. — И как препоръчвате да се справим с тях като адвокати?

— По тези две обвинения се сблъскахме с най-сериозни усложнения. Заговорът в екипа е претърпял дълга еволюция, като се започне с общото им съгласие за фалшиви доклади до полковник Смодърс, премине се през съзнателния им отказ да съобщят за засадата и се стигне до предумишленото подвеждане на офицера, който е провел разпита след завръщането им. Но по-късно самата армия на САЩ и правителството взеха участие в същия заговор. Интересите на правителството да запази тази война в тайна съвпаднаха с нуждата на екипа да прикрие собствените си престъпления, така че е било постигнато споразумение.

— Прието — каза той. Дълбоко си поех въздух.

— Господин генерал, вие участвахте ли в това споразумение и знаехте ли за него?

— Да — отвърна той честно.

— В такъв случай вашият дълг повелява да се оттеглите от делото. Трябва да се откажете от правото си да вземете решение по нашите препоръки.

Очаквах Партридж да прескочи масата и да ми изтръгне гръкляна. С Мороу го бяхме обсъждали часове наред. Предполагахме, че Партридж е участвал в заговора, което го правеше също толкова престъпник, колкото всички в екипа на Санчес. Нямаше право да ги съди. Нито пък някой друг от хората от отсрещната страна на масата. По същата причина беше доста вероятно пялата командна верига над Тери Санчес, включително и главнокомандващият на всички въоръжени сили, по определение да са замесени в престъпленията, които бяхме разкрили. Всъщност имаше голяма вероятност никой в съществуващата командна верига във въоръжените сили да не е в състояние да се произнесе по това дело. Налагаше се масово отказване от съдебни правомощия. Когато веднъж бяхме в по-академично настроение, Мороу и аз решихме, че това е интересен прецедент.

Партридж само се усмихна. Пакетът „Кемъл“ беше оставен на масата и той внимателно го прибра в джоба си.

— Добре, адвокате, приключихте ли? Съобщихте ли всичко, което имахте да казвате?

— Да, сър.

— Прав си, Дръмънд. Използвам присъстващите свидетели, за да се откажа от правото си да взема решение по вашите препоръки. Свърши страхотна работа, момче. Показа истински кураж, воля и интелигентност. Баща ти би се гордял с теб. И аз се гордея с теб, по дяволите.

— Благодаря, господин генерал. Ще предам на баща ми, когато го видя.

Този път той се усмихна.

— И друг път съм ти казвал да не ми се подмазваш, Дръмънд.