Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Съвсем не, сър.

— А сега дойде моментът за по-неофициалния ми съвет. Слушаш ли ме?

— Да, сър.

— Колко убийства предлагаш да включиш в обвинението?

— Може би десет, сър. Но само с един обвиняем.

— Само един. Сержант първи клас Перит, така ли?

— Точно така, сър.

— Значи с изключение на Перит нито един от хората в онзи екип не може да бъде обвинен в нищо сериозно. Естествено, можем да осъдим Санчес за грубо потъпкване на офицерския дълг, но какво ще докажем с това? Той и бездруго вече се е побъркал. Можем и да накажем някои от останалите за погрешно взети решения, но тогава ще изглеждаме като дребнави отмъстителни старчета, нали? Така че остават само обвиненията в заговор, а ако отправим дори само едно от тях, ще се наложи да го последват още стотици във всички посоки, някои от които стигат до луната. Правилно ли съм разбрал, господин адвокат?

— Да, господин генерал. Бих казал, че описахте положението доста точно.

Той се облегна.

— А присъстващите Третърн и Мърфи са ти казали, че ако искаш да излезеш пред медиите с тези разкрития, няма да те спираме. Така ли?

— Такова беше нашето споразумение, господин генерал.

Той кимна.

— Е, сделката си е сделка. Оставям на теб да решиш, синко.

— Благодаря, сър.

Той се засмя невесело.

— Недей да ми благодариш, Дръмънд. Изобщо не си го помисляй, момче. Току-що ти сервирах най-голямата купчина екскременти, която си виждал. Замислял ли си се какво ще стане, ако изкараш всичко това наяве?

— Мисля, че да, господин генерал. Според мен ще предизвикам сериозен скандал.

Той се позасмя и на това, но този път звучеше по-скоро като баща, чийто тригодишен син е казал нещо сладко. Не нещо смешно или интелигентно, а сладко.

— По дяволите, Дръмънд, ако беше само това, никой от нас изобщо нямаше да ти се бърка. Скандалите идват и си отиват. Няколко души влизат в затвора или профукват цяло състояние по адвокати, но в днешно време дори това се преживява. Ако скандалът им е достатъчно голям, издават книга и продават правата за филмиране още зад решетките. После си купуват голяма къща в Малибу или Хилтън Хед и прекарват остатъка от живота си, като пътуват в първа класа и получават по двайсет хиляди долара за една поява в телевизионно шоу. На хората, изглежда, никога не им омръзва да слушат как другите говорят за греховете си. Изобщо не си мисли, че някой от нашата страна на масата се страхува от скандал.

Посмя се още малко, после се обърна към човека от Белия дом.

— Ей, Паркър, ти колко скандала си покрил за нашия любим главнокомандващ на въоръжените сили?

Паркър също се засмя.

— Не искам да прозвучи обидно, сър, но скандалите се лепят по моя шеф като… ами като молци по вълнен костюм. Всеки път, когато затвори някоя врата в Белия дом, се свиваме в ъгъла и се молим да не е измислил нещо ново, което да прави зад нея.

Партридж отново се обърна към мен.

— Виждаш ли, синко, не си мисли, че Третърн, Мърфи или аз сме извършили това, защото ни е страх от някакъв си скандал. Бяхте ли в някой от лагерите там?

— Да, сър.

Той кимна одобрително.

— Браво на вас. В момента в нашите лагери има почти милион и половина косовари. Един милион и половина нещастници, за които сме единствената надежда. Ако изкараш историята наяве, цялата тази операция, с която се опитваме да им върнем отнетите територии, ще се разпадне. Цялото нещо се държи на косъм. Руснаците ни обвиняват в геноцид. Съюзниците в НАТО ни мразят, защото ги забъркваме в това. Засрамихме ги да участват, но ако открият, че провеждаме тайна сухопътна война, ще прекратят операцията по най-бързия начин. Италианците вече няма да ни дават летищата си. Британците може и да останат с нас, но няма да има къде да останат. Мислиш ли, че Конгресът ще ни разреши да продължим? Аз лично не. А прекарвам доста повече време с конгресмените от теб. Като се замисля, може дори да помогнеш на НАТО да се разпадне. Французите със сигурност ще се пробват.

Седях и слушах всяка дума.

— Ти решаваш, Дръмънд. Направи това, което смяташ за правилно. Милошевич сигурно е записал в армията си десетки хиляди убийци, изнасилвачи и всякакви други престъпници. Повечето от тях никога няма да видят съдебна зала отвътре. Но ти трябва да решиш дали да изправиш съдбата на един-единствен войник, този сержант Перит, срещу съдбата на милион и половина косовари. Ти трябва да решиш дали си струва да подариш победата на Милошевич. Ти трябва да решиш дали имаш желание да провалиш живота на милиони хора, за да накажеш един човек за убийството на някакъв негодник, който вероятно и без това е заслужавал да умре. Помисли си дали ще е справедливо тези милиони хора да загубят държавата си заради някакъв клоун с прякор „Чука“.