Брайан Хейг - Тайно разрешение

Но това би било твърде глупаво. Армията и ЦРУ не можеха да обяснят убийството на водещия разследването по случая в Косово, нали така? Дали наистина бяха толкова глупави? Или, по-лошо, толкова отчаяни? Реших, че не. Точно в този момент сигурно си мислеха, че са ме поставили на мястото ми. Ако не се брояха заплахите ми към Джоунс. Но дали пък щяха да се опитат да ме убият само заради тях? Така или иначе, не ми остана време да размишлявам по-продължително по тези важни въпроси, защото трябваше да отида да се срещна с Джанис и да проверя дали в нея има и още нещо интересно освен гласа.

Поех на бегом и пристигнах на мястото на срещата в девет без двайсет. Намерих чудесно прикритие през около три постройки, откъдето можех да наблюдавам, без да ме видят. Видях как готвачите се изнесоха и заключиха столовата в осем и четирийсет и пет, както правеха всяка вечер. Сградата опустяваше напълно, което беше точната причина да избера това време и място. Така щях по-лесно да видя дали мис Уорнър не си води компания. Може би бях прекалено мнителен, но не исках да свърша като Джеръми Бърковиц, натъпкан в контейнер със сух лед в товарния от-сек на някой „С–130“.

Точно в девет видях една слаба жена в цивилни дрехи, която с небрежна походка приближи до входа на столовата. Не люлееше хълбоци като някои други, а просто си вървеше. Спря под една лампа и се подпря на стената. Косата й изглеждаше дълга и черна. Носеше джинси и късо кожено яке. Адски се радвах, че не беше облечена с някоя от онези жилетки. Така отпадаше обещанието да се застрелвам.

Предприех пълна обиколка около столовата, като проверявах уличките и надничах зад ъглите, за да видя дали някой не ни следи. Нямаше никого. После доближих ъгъла на една сграда на трийсетина метра от столовата.

— Мис Уорнър! — извиках.

Тя погледна към мен и аз бавно тръгнах към най-близката улица. Тя ме последва. Когато най-сетне ме настигна, тръгнахме заедно.

— За какво беше всичко това? — попита.

— Тези дни човек не може да бъде прекалено внимателен.

— Има ли от какво да се страхувате?

— Не мога да бъда сигурен.

— Къде отиваме?

— Мислех просто да повървим. Полезно е за здравето — казах и за пръв път я огледах по-внимателно.

Имаше остри интелигентни очи. Ясно изразени скули. Пълни устни. Слабо, почти кльощаво тяло. Приличаше на момичето от гимназията, което винаги изкарва шестици, но е твърде затворено и извисено в интелектуално отношение, за да излиза с капитана на футболния отбор. Никога не съм бил особено близък с такива момичета.

— Къде ме водите? — попита тя.

— Нямаме определена цел. За пръв път ли идвате в Тузла?

— Да. Това не е в моя ресор.

— А какъв ви е ресорът?

— Западноевропейска политика и икономика.

— Аха, но все пак ви пратиха да отразите убийството на Бърковиц?

— Отчасти. Изпратиха мен и Клайд Стърнър, за да проверим по какво е работил Бърковиц, поне докато му намерят заместник.

— Открихте ли нещо интересно?

— Всъщност да.

Само след няколко секунди възнамерявах да й стане още по-интересно.

— Значи двамата с Джеръми не сте били приятели? — попитах.

— Да кажем, че имахме различни възгледи за репортерската работа.

Това звучеше интересно.

— Какви са вашите възгледи? — попитах.

Тя се вторачи в мен с интелигентните си очи, преди да отговори:

— Според мен на източниците на информация не бива да се плаща. Ако целите това, не съм подходяща. Опитайте със Стърнър. Той има сметка за такива разходи точно като Бърковиц.

— Всъщност не искам това.

— Тогава какво искате, сержант? — попита тя, за да ми угоди.

— Да сключим същата сделка като тази, която имахме с Бърковиц.

— Каква беше тя?

— Обменяхме информация — казах.

Не счетох за необходимо да обяснявам, че се беше случило само веднъж, при това аз бях излъгал и се бях опитал да го натопя. Защо да я отегчавам с подробности?

Тя спря и ме загледа още по-подозрително.

— За какво му е информация на един сержант? За кого работите, Хуфнагел?

Мис Джанис Уорнър беше съобразителна жена и всъщност аз се бях надявал да стигне точно до това заключение. Широко й се усмихнах.

— Все още не сме стигнали дотам. Готова ли сте да обсъждате сделката, или не?

— Ами ако не съм?

— Ще си намеря друг репортер. Миризмата на труп е привлякла цели ята. В последно време направо не можеш да се разминеш от репортери.

Тя се замисли, но по лицето й се четеше, че не е готова да ми повярва. Поне засега.