Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Чух, че в базата са пристигнали много нови репортери.

— Цяла армия. Направо са се качили на главата на пресаташето. А нали знаеш как е устроена хранителната верига. Те дъвчат него, а той — мен.

— Сигурно — съгласих се. — И за какво искахте да говорим?

Марти се размърда, вдигна глава и се загледа в тавана на кабинета ми.

— Трябваше да те уведомя, че изпратих двама от моите агенти в твоята палатка. Имам заповед от военния съдия да претърся личните ти вещи и да взема назаем маратонките ти.

Това изобщо не ми хареса. Отпих от кафето си и се опитах да запазя спокойствие. Не ми се удаваше. Чувствах се доста неспокоен. Не знам защо. Все пак го изгледах неприязнено.

— А мога ли да попитам защо?

— Просто имаме някакви подозрения заради бележките на Бърковиц. Но не се притеснявай. Взехме ти маратонките само за да ги сравним с едни отливки в лабораторията.

— Но няма за какво да се притеснявам?

— Не. Стандартна процедура. Събираме много отливки. Нали никога не си влизал в онази тоалетна?

— Точно така — отвърнах.

— Значи ще те освободим от подозрение още преди да успееш да кажеш „А!“.

В наказателното право бързо научаваш, че щом някой полицай ти каже да не се притесняваш, трябва веднага да започнеш да си гризеш ноктите от притеснение. За щастие или за нещастие нямах никакво време и сили да се притеснявам. Продължих да пиша гениалния си доклад, докато чаках Имелда да ми донесе някакви материали за операция „Феникс“.

Тя влезе с танцова стъпка в единайсет и петнайсет и метна един куп разпечатки на бюрото ми.

— Къде беше? — изревах.

Имелда се наведе и започна да пише в бележника ми, докато отговаряше:

— Работих. Минах да направя доставките и после обиколих цялата проклета база, докато намеря тонер за принтера.

Гледах как пише.

— Аз свърших доста работа и искам някой да започне да набира — казах.

— И какъв ти е проблемът? — излая тя. — Да не си залепнал за стола? Не можеш ли да наредиш на момичетата да набират?

Тя се изправи и аз прочетох какво беше написала „Намерих я по интернет. За по-сигурно използвах компютъра в склада.“

— Добре, добре — измърморих. — Вземи каквото съм написал и го занеси да се печата.

Тя събра купчината жълти листа и излезе, а аз награбих нейните разпечатки. Отне ми почти половин час да ги изчета. В интернет имаше много неща за операция „Феникс“. Имаше откъси от книги по история. Показания от ветерани, участвали в операцията и измъчвани от вина. Произволни нападки от антивоенни групировки, които описваха операцията в крайно негативна светлина. Някои от статиите бяха доста интересни, а други ме караха да се съмнявам в здравия разум на хората, които качват неща в интернет.

„Феникс“ беше секретна операция, проведена по време на Виетнамската война съвместно от ЦРУ и Зелените барети. Между двете организации бил сключен таен договор, който не се съобразявал с командната верига на армията. Нито Съветът на началник-щабовете, нито генерал Уестморланд са знаели за съществуването на операцията.

Беше класическа операция, в която ЦРУ внедрили свои агенти в голям брой комунистически групи, действащи в Южен Виетнам, а специалните части свършили мръсната работа по елиминирането на заподозрените. Според някои материали, които Имелда беше свалила от интернет, Зелените барети бяха избили едва няколко десетки оперативни агенти. Според други — хиляди. Избити без съд и доказателства само защото ЦРУ ги е определило за елиминиране. Стерилният евфемизъм, който използвали, бил „елиминирани с тайно разрешение“.

Сигурно съм бил твърде зает да изучавам анатомията на мажоретките в гимназията, за да обърна внимание на това, но, изглежда, операцията е била разкрита някъде в началото или средата на седемдесетте, когато войната отивала към края си. Последвал бум от различни комисии за разследване в Конгреса, които да помогнат на армията „да отдели фактите от измислицата“ според израза на генерал Партридж. Всъщност точната дума за това, което вършели Зелените барети, била „поръчкови убийства“. А това, което правело ЦРУ, било да си играе на господ. Било война, наистина, но масово убиваните хора били граждани на Южен Виетнам, тоест технически погледнато, били наши съюзници. Доста важно разграничение.

Веднага разбрах защо Бил Тингъл ме накара да проуча този въпрос. Имаше смисъл. Ето го значи Джак Третърн, с псевдоним мистър Джоунс, който се преструваше на служител на АНС и помагаше да бъде прикрито едно вероятно масово убийство, извършено от екип на Зелените барети. Сравнението се набиваше на очи.