Брайан Хейг - Тайно разрешение

Полковник Бил Тингъл беше жива легенда на специалните части. Носеше се упорит слух, че именно той е послужил за прототип на героя на Джон Уейн в калпавия му филм от 1968-а „Зелените барети“. Тингъл отдавна беше минал възрастта за пенсиониране, но една специална комисия в Конгреса автоматично удължаваше службата му всяка година. Нищо чудно вече да беше прослужил стотина години. Беше станал полковник още по време на Виетнамската война, когато беше планирал атаката срещу Сан Те — героичен опит за проникване с хеликоптери дълбоко в Северен Виетнам, за да се спасят група американски военнопленници. Атаката преминала блестящо, с изключение на една дребна подробност. За съжаление виетнамците преместили всички военнопленници от лагера няколко седмици по-рано. В резултат на това специалните части избили голям брой врагове, но се върнали с празни ръце. Виновно за това беше разузнаването, но иначе всички бяха на мнение, че самата атака е била изумителен шедьовър.

След края на войната именно Тингъл решил да основе свръх специалното звено и до ден-днешен се водеше негов официален съветник. Командването на Звеното беше работа за млад човек, така че командирите постоянно се сменяха, но старият Бил Тингъл не помръдваше подобно на основния камък на сграда. Дори след като напуснах, не забравях да му се обаждам поне веднъж годишно и двамата продължавахме да си изпращаме картички за Коледа. Според мен той страшно се забавляваше от мисълта, че човек от Звеното е завършил право и е станал военен адвокат. Бил Тингъл мразеше адвокатите.

Набрах един специален номер, който всички ветерани от Звеното са длъжни да носят със себе си. Ако някой от нас заподозреше, че съществува риск от разкриване на миналото ни, бяхме длъжни да се обадим на него. Вдигна ми някакъв мъж, който каза „Китайска храна за вкъщи Линг Хай“. Това беше паролата на Звеното, така че казах: „Дайте ми Бика, моля“, защото „Бика“ беше кодовото име на Бил Тингъл.

Чух прещраквания, а после ниският му дрезгав глас каза: „Моля.“ Не си спомням да съм виждал Бил Тингъл без запалена цигара „Марлборо“ в устата, така че говореше като Дарт Вейдър с пълна уста. От друга страна, тъй като той беше най-опасният здравеняк в историята, нищо чудно да се беше родил с такъв глас.

— Здравейте, сър, обажда се Шон Дръмънд.

— Дръмънд? Дръмънд? А, да, онзи тъпак, който напусна и се записа да следва право.

— Точно така, сър. Онзи Дръмънд. Ще ви помоля за една голяма услуга.

— Услуга? Ще ти дам номера на службата за компаньонки на старата Мей. Такава услуга ще ти направи, че ще я запомниш.

Тингъл имаше кофти чувство за хумор, но аз все пак се засмях.

— Сър, ако нямате нищо против, ще трябва да кодираме линията.

Той изсумтя, а после се захванахме със специалните ключове, които включваха защитата на телефонните ни апарати. Кодирането превръщаше нормалния човешки глас в обичайния глас на Тингъл. Представете си в какво пък се превръщаше неговия глас. Все едно говорите с началника на ада.

Операцията ни отне около половин минута, после казах:

— Мисля, че яко съм загазил и имам нужда от помощ.

Грубата искреност винаги беше най-добрата тактика при разговорите с Тингъл.

— Добре, казвай за какво става въпрос — отвърна той.

Това и направих. Разказах му всичко, което се беше случило, включително и влизането с взлом в стаята на Джоунс и кражбата на паспорта и личната му карта. Той ме изслуша, без да каже нищо. После най-сетне наруши мълчанието си.

— Не знам нищо.

— Така си и мислех. Но не се обаждам за това.

— А защо се обаждаш?

— Трябва да науча нещо повече за този Джак Третърн.

— И според теб мога да ти помогна?

— Да, сър. Вие имате всякакви познати. Може би ще успеете да разберете срещу какво съм изправен.

Той отново замълча. Чух как се прокашля няколко пъти. По кодираната линия това звучеше като малки мини, които се взривяват в гърлото му. Наистина трябваше да откаже цигарите.

Най-сетне каза:

— Добре, Дръмънд. Между другото, чувал ли си за операция „Феникс“?

— Това-онова — отвърнах. — Нещо във Виетнам, нали?

— Точно така. Проучи я — нареди ми той. — Аз ще ти се обадя.

— Извинете, господин полковник, но не е добра идея. Мисля, че подслушват телефоните ми. Аз ще ви се обадя.

— Както кажеш.

— Между другото, тук се засякох с още един ветеран от Звеното. Старши сержант Уилямс. Помните ли го?

— В отдела е имало трима души на име Уилямс. Единият загина, естествено. В Могадишу или нещо подобно. Да, Могадишу беше. Горкият негодник.