Брайан Хейг - Тайно разрешение

Очите му преминаха в боен марш по лицата ни, докато се чудеше как да ни подхване. Приятелски или хладно? Неофициално или строго? Така или иначе, бъдещето му може би зависеше от нас, ето защо беше настъпил един от онези съдбовни моменти, за които четете по книгите. Дали да ни изплаши до смърт, или да ни накара да се влюбим в него?

Най-сетне лицето му се отпусна в нещо, което бих нарекъл „очарователна и обезоръжаваща усмивка“.

— Е, не твърдя, че се радвам да ви видя, но все пак добре дошли.

Твърде хитър компромис, бих казал.

— Благодаря, господин генерал — отвърнах от името на цялата група.

— Наредиха ми да ви окажа пълно съдействие. Приготвили сме отделна палатка за всеки. Разчистихме и една постройка, която да използвате за офис. Снощи от Хайделберг пристигнаха петима юридически помощници и те я подготвят в момента. Трябва ли ви нещо друго на този етап?

— Не мога да се сетя — казах. — Но ако ми хрумне нещо, със сигурност ще ви се обадя.

Беше доста нахална шегичка от моя страна, но вече бях взел решение как да се отнасям с него. „Приятелски“ просто не вървеше.

Устните му се свиха едва забележимо. Той огледа лицето ми, направи си някакъв извод, стана и отиде до вратата. Отвори я и вътре влезе един полковник — висок, слаб хубавец, който също беше завинтил на главата си една симпатична зелена баретка.

— Представям ви полковник Уил Смодърс, командир на Първи батальон в Десета бригада за специални операции — обяви генералът. — Той ще ви оказва постоянно съдействие.

Беше много елегантен начин да ми обясни, че лично той, генерал Мърфи, няма да ми съдейства по никакъв начин. Адски добре измислено. Почти подейства.

— Извинете, генерале, но това е неприемливо — казах.

— Моля?

— Тъй като е батальонен командир на обвинения екип, полковник Смодърс е вероятен заподозрян по настоящия случай. Моля ви, погрижете се за друг офицер за свръзка, за да не нарушим обективността на разследването.

Тук е мястото да подчертая, че военните юристи не се радват на голямо уважение сред истинските войници — онези, които служат в бойни поделения. Бойните действия са работа за истински войници, а юристите говорят много, но стрелят малко, така че гледат на нас като на неудобство, източник на раздразнение или същинско зло, но в никакъв случай като на част от братството. Това важи в още по-голяма степен за зелените барети, които са по-големи особняци и аристократи от всички останали военни. Честно казано, много рядко се случва да видите юристи и зелени барети заедно на бара да надигат бири и да разменят шегички. Като се замисля, лично аз никога не съм виждал подобно нещо.

Последваха няколко прокашляния и неловко пристъпване от крак на крак, защото полковникът току-що бе научил, че може да е заподозрян. Вероятно и преди му беше хрумвала тази мисъл, но никой не я беше потвърдил. Не беше трудно и да продължите разсъждението до точката, в която генерал Мърфи, живият пример за подражание, също можеше да се окаже такъв.

На изсеченото красиво лице на Мърфи мигновено се появи неприятна гримаса.

— Необходимо ли е това според вас?

— Според мен като адвокат абсолютно — отвърнах.

— Тогава ще назнача друг човек.

— Благодаря ви.

— Моля — заяви той.

Не звучеше искрено обаче. Всъщност вече се беше обърнал и излизаше, когато го каза. Дори май го процеди със стиснати зъби. Като се замисля, може би дори не каза „моля“, а нещо друго, което също започваше с „м“. Не бях сигурен, но останах с впечатлението, че скоро няма да ме покани да пием по нещо.

И двамата ми колеги изглеждаха объркани от тази демонстрация на неуважение от моя страна, но моментът и мястото не бяха подходящи да им обяснявам. Станахме, излязохме от сградата и след кратък преход с джипа ни оставиха в друга дървена постройка. Беше по-малка от щаба на генерал Мърфи. Всъщност беше доста по-малка, тъй като в армията подобни символи са много важни.

Когато влязохме, вътре наистина имаше цели пет дами в униформи. Те местеха бюрата от един ъгъл в друг, включваха компютри, проверяваха телефоните и разнасяха големи кашони с листове формат А4 из четирите помещения в сградата. Юридическите помощници обикновено са интелигентни, но не се отличават с висока работоспособност, така че на тези някой очевидно им беше изкарал акъла.

Една военна служителка с пагони за специалист ниво седем, което е много висок ранг сред специалистите, веднага пусна кашоните с хартия А4, които носеше, и хукна да ни посрещне.