Брайан Хейг - Тайно разрешение

Хубавото на презокеанските полети е, че ти остава предостатъчно време за четене и обмисляне на прочетеното. И макар да бях уверил генерал Партридж, че съм се запознал с подробностите по делото, всъщност предишните два дни, между срещите ми с множество изключително важни офицери от армията, един крайно нервен съветник на президента на САЩ и някои други подбрани хора, не ми беше останало време да си поема дъх.

Не знаех почти нищо извън онова, което бях научил от същите видни персони във Вашингтон, а най-интересното в него беше, че според тях деветимата обвиняеми не бяха направили нищо лошо. Никой не го беше изразил буквално, защото това би нарушило правилата за безпристрастност, които армията спазва в подобни случаи. Но аз слушам внимателно и мога да подуша намек или нюанс от десет километра. Ако бях по-подозрителен, дори можеше да си помисля, че онези във Вашингтон знаят нещо, което не ми казват. А аз всъщност съм по-подозрителен.

В куфарчето ми бяха натъпкани известен брой вестникарски статии, няколко предварителни изказвания от обвиняемите и едно многословно обръщение, написано от полковник Уил Смодърс — прекия им командир.

Зарових се в тях и ето какво открих. Една елитна част на специалните сили, съставена от девет души от Десета бригада — екип „Алфа“ — получила заповед да обучи група косовски албанци, прогонени от родните си земи от сръбската милиция. Всичко това било част от опита да се събере Армия за освобождение на Косово, наричана накратко АОК. Деветимата обучили зачисления им отряд за по-малко от два месеца, а после получили секретна заповед да го придружат в Косово.

Седмица по-късно косоварите от отряда нападнали някакво село и били избити до един. Екип „Алфа“, действайки в противоречие със заповедите си — или за да бъдем поточни, предполагаемите заповеди, — самостоятелно решил да потърси справедливост или просто да отмъсти. Устроили засада на една добре известна сръбска транспортна артерия и по най-жестокия начин унищожили колона от трийсет и пет сръбски войници.

Следващата сръбска колона, поела по този маршрут, открила избитите си другари, множество американски гилзи и известно количество захвърлена американска екипировка, уведомила командването си и след няколко крайно драматични пресконференции международните медии бяха останали с убеждението, че американските войници, изглежда, са извършили нещо твърде ужасно.

Армията събра две и две и арестува целия екип, който понастоящем се намираше под стража в една военновъздушна база в Италия.

И точно тук случаят ставаше едновременно страшно интересен и непоносимо блудкав. САЩ и НАТО бомбардираха сърбите като полудели в отчаян опит да ги убедят да променят позицията си за Косово. Въпреки че това звучеше като война и със сигурност изглеждаше като война, поне от гледната точка на бомбардираното население, тъй и не беше взето неудобното решение войната да се обяви официално. А правилата на Женевската конвенция са съставени за военно положение, така че според кои правила трябваше да бъдат съдени тези войници? Някои адвокати направо си умират за подобни въпроси. Други ги мразят.

Аз например със сигурност ги мразя. По някаква случайност съм доста праволинеен. Любимите ми цветове са черното и бялото. Сивото просто не подхожда на характера ми.

Второто усложнение беше, че от сръбската колона нямаше оцелели. Трийсет и пет войници, избити до един. А всеки, който знае поне малко за сухопътните военни действия, е наясно, че за един убит войник има поне един-двама ранени. Ако щете, вярвайте, но някои хора се занимават специално с изучаване на тези противни събития и точно това са установили. Налагаше се един много неприятен извод.

Маниаците от политическите предавания навсякъде по света бяха разярени до краен предел. Случаят беше точно от онези, заради които се редят на опашки пред новинарските студиа, готови да защитават всякакви теории — от недоказуеми до напълно абсурдни. Големият въпрос беше какви точно заповеди е получил екипът. Всеки път, когато задаваха на говорителя на Пентагона този въпрос, или пък го питаха какви ограничения са им били поставени, той изведнъж започваше ловко да увърта, точно както ги учат в училището за говорители. Признаваше само, че името на операцията било, „Ангел-хранител“ и ставало въпрос за хуманитарна мисия. Джей Лено не устоя на изкушението. В прочутия си монолог, с който открива всяко предаване, той присъди на тази фраза наградата за най-големия гаф на годината. Екипът очевидно не беше „съхранил“ косоварите си, а деветимата му членове със сигурност не се бяха проявили като „ангели“.