Брайан Хейг - Тайно разрешение

Погледахме същото допълнителни две-три минути, после Джоунс се обади:

— Този запис продължава още петдесет и две минути. Ако искаш, можем да го изгледаме целия, майоре, но на него няма нищо по-различно.

— Не, стига толкова — отвърнах. — Какво следва после?

— Радвам се, че попита. Следващият запис е направен на седемнайсети. Не искам да провалям изненадата, така че направо ще го пуснем.

Помълчахме, докато киномеханикът смени касетите. Идваше ми да барабаня с пръсти по масата, да си подсвирквам или направо да се пресегна и да удуша мистър Джоунс. Вместо това реших да седя напълно неподвижен. Не беше лесно, но аз съм много дисциплиниран човек.

Най-сетне екранът отново проблесна в нюанси на зеленото и не отне много време да разберем какво гледаме. Този път имаше адски много повече от малките ярки точки и всички се движеха, някои по-бавно, други по-бързо. Наблюдавах ги около две минути и усетих как сърцето ми потъва в стомаха.

Най-сетне обективният мистър Джоунс се изправи и доближи екрана. Започна да посочва и да обяснява:

— За онези, които не са запознати с нашата технология, по-малките зелени точки представляват личния състав. По-големите и по-ярки точки като тази тук са от по-силни топлинни източници. В този случай става дума за автомобилни двигатели.

— А къде е екипът на Санчес в тази бъркотия? — попита Делбърт.

— Добър въпрос. И аз нямаше да знам отговора, ако не се бях обадил да го задам направо на анализаторите, които са направили записа.

Той се обърна, измъкна лазерна показалка от един от многобройните джобове на ловджийския си елек, включи я и насочи миниатюрната точка към една колонка от зелени точици, които се движеха по-бавно.

— Ако преброите тези, ще видите, че са седем. Ако пуснете записа много бързо, ще установите, че се движат в колона. Отначало нашите анализатори се объркаха, защото им казахме да търсят девет души. Но в крайна сметка един пехотен офицер, който работи при нас, ни обърна внимание, че отрядът сигурно е отделил охрана в ариергарда.

Малката червена показалка на Джоунс се премести към две точки, разположени на известно разстояние зад останалите.

— Според нас това са тези тук. На този екран са на пет сантиметра разстояние, но в действителност са били на четиристотин метра назад.

— Това сигурно са сержантите Перит и Мачуско — обади се Мороу.

— Щом казвате — отбеляза Джоунс, като я удостои с усмивка тип „браво, умнице, все още искам да спя с теб“.

После продължи:

— Ако искате, можем да погледаме този запис още четирийсет и пет минути или да ви обясня какво гледате?

— Обяснявай — казах, като се опитвах да не повърна.

— Добре, но преди да го направя, имам още една добра новина — съобщи той с надменна усмивка. — Други наши източници са направили аудиозаписи същия ден. Изпратени са в шифрован вид на сръбски език, но нашите анализатори ги декодираха и преведоха.

Той замълча за момент, за да ни даде възможност да оценим този факт.

— Наблюдаваме развоя на мащабно преследване. В него участват общо почти седемстотин сръбски войници. Един сръбски разузнавателен отряд е докладвал за забелязана американска елитна част в — той спря, за да провери в жълтия си бележник… — два и петдесет и осем следобед. Веднага след това радиочестотата на сръбската милиция се изпълва със съобщения. Изпратени са заповеди за мобилизация до многобройни военни части в това, което ние наричаме Трета зона. Сръбската милиция очевидно не го нарича така. За тях това е Петнайсето районно командване. Така или иначе, трябвало им е малко време да изпратят всички части. Сръбската милиция в Косово работи по много децентрализиран начин, с малки отряди на голямо разстояние един от друг.

— Защо? — попита Делбърт.

— По няколко причини. Като начало те не са изправени срещу сериозни наземни заплахи, заради които да се концентрират. Освен това и самите те не го искат. Една бригада, разпръсната на голямо разстояние, може да упражнява контрол върху много по-голям район. Не трябва да забравяме, че са се разпръснали и заради нашите бомбардировки, за да не ни осигуряват големи примамливи цели.

— Давай нататък — обадих се, като се опитах да прозвуча заинтригуван, а не нещастен, както всъщност се чувствах.

— Добре. Записът, който гледаме, е направен около десет вечерта. Значи осем часа преди засадата. Както виждате, екипът на Санчес е притиснат доста лошо. Цяло чудо е, че изобщо са се измъкнали. Между другото, нашите анализатори наложиха карти на района върху записа и това тук — той очерта червена линия на стената с показалката… — са два пресичащи се пътя, по които се движат сръбски превозни средства, за да блокират кръстовището.