Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Радвам се да се запознаем, мис Смит — казах. — Работите за мистър Джоунс, предполагам.

— Точно така. Аз съм негов административен асистент.

— Ами добре дошли в Тузла — изтърсих.

— О, благодаря — каза тя с блестящата си усмивка.

Очевидно и мис Смит току-що беше пристигнала от Вашингтон.

— Накъде да вървим значи? — попитах.

— Насам.

Последвахме я в дъното на малката приемна и, не щеш ли, попаднахме на стръмно стълбище, което водеше в подземието.

Тя не спря да говори по целия път, както се полага на един добър екскурзовод.

— Построихме базата под земята, защото всички стени трябва да са защитени с оловно покритие. Съвременните подслушвателни устройства използват микровълни и позволяват с достатъчно добра техника да се хване всичко, което минава през компютър. Разбира се, ние имаме най-добрите и охранявани компютри, но все пак не се отказваме от допълнителна защита.

— Много умно от ваша страна — отбелязах. После измърморих по-тихо: — Все едно да носиш два презерватива в леглото.

— Ами да, излиза по-скъпо, но си струва.

— И с какви специални неща се занимавате в тази специална база?

Пред очите ми беше само русата коса на тила й, така че не успях да видя изражението й, но отговорът доста се забави.

— Най-вече анализ на цели за бомбардировките — каза накрая, но не звучеше особено уверена.

— А контролирате ли бойни единици?

— Доколкото знам, не.

Вече бяхме стигнали до дъното на подземието и аз ускорих крачка, за да се изравня с нея. Тръгнахме по един дълъг тесен коридор.

— Странно — отбелязах. — Някой… може би мистър Джоунс, ми спомена, че оттук се управляват самолетите „U–2“.

— Да, разбира се, точно така. Съжалявам, аз съм само административен асистент. Не съм човекът, който може да ви даде информация за такива неща.

— Напротив, бяхте много любезна — казах аз и тя пак се усмихна.

Бях забелязал, че мис Смит доста често се усмихва. И доста лъже освен това.

Стигнахме до друга метална врата и тя ловко плъзна една пластмасова картичка през ключалката, преди да я бутне навътре. Мистър Джоунс се беше разположил в края на една дълга маса с чаша кафе в ръка. Беше се разделил с тъмния костюм и вратовръзката в полза на по-спортно облекло. Всъщност беше облечен почти като Бърковиц, с ловния елек и всичко останало. На мен ми се виждаше смешен, но всъщност той си беше хубавец и доста добре сложен. Изправи се и заобиколи масата, за да го запозная с Делбърт и Мороу.

Джоунс бързо и автоматично се ръкува с Делбърт, после се позабави и се усмихна на Мороу. Може би преувеличавам, но когато й каза „Приятно ми е“, сякаш избликна направо от сърцето или може би от някакъв друг орган, не знам.

После се обърна към мен и аз веднага си припомних, че инстинктивно не се харесваме.

— По-рано спомена, че искаш да видиш суровия материал, майоре. Разполагаме с инфрачервени снимки, направени от височина хиляда и двеста километра. Разбира се, след това избрахме някои участъци от тях и ги увеличихме около деветстотин пъти. Тъй като са инфрачервени, снимките са силно зърнести. Не можете да идентифицирате хората на тях.

— Нямахте ли и фотографски спътници над Трета зона?

— Оказа се, че не. По причини, които не ви влизат в работата, сме ограничавали покриването на Трета зона. Десета бригада е искала само сателити с инфрачервени камери.

— Значи в архивите ви няма истински снимки?

— Логично заключение, шефе. Но не се притеснявай. Сигурен съм, че и тези ще ти харесат.

Джоунс ни покани да седнем и аз забелязах, че той самият се разположи точно до Мороу. Затова на свой ред седнах точно до чудесната усмихната мис Смит. Горкият Делбърт беше принуден да се разположи точно до… ами до горкия Делбърт.

Някой в прожекционното помещение затъмни светлината и филмът започна. Видяхме зелен екран в различни нюанси, с няколко по-светли, почти прозрачни точки. Тези в средата бяха струпани в доста малка групичка. Една или две от тях мърдаха, а останалите стояха неподвижно. Бяха седем в средата и две на известно разстояние.

Джоунс беше отворил един бележник и разказваше.

— Този запис е направен в един следобед на четиринайсети. Координатите съвпадат с местоположението на базовия лагер на Санчес, което ни дадоха от Десета бригада. Приемаме, че това, което наблюдаваме тук, е обичайната следобедна активност в един базов лагер. Почистване на оръжието, хранене, такива неща. — После посочи двете зелени точки, отдалечени от останалите. — Виждате ли тези тук? Според нас това е охранителното звено на Санчес.