Брайан Хейг - Тайно разрешение

— На мен нищо подобно не ми е казвал.

— Изпрати ми по факса един дълъг списък с официални жалби. Неуважително отношение към по-висши офицери. Заплашване на висши офицери със съдебно преследване. Възпрепятстване на висш офицер да приложи правото си да използва адвокат. Тормоз и заплашване на свидетели. И не на последно място проникване със сила в оперативния щаб и създаване на пречки по време на текуща бойна операция, с което си застрашил живота на войниците, участващи в нея.

— Вижте, сър, това са глу…

— Добавил е и свидетелски показания — прекъсна ме той. — Да видим, значи има едно от полковник Смодърс и адвоката му капитан Смит. Както и едно от майор Уилямс и от някакъв полковник Битърс. Да продължавам ли?

— Не, сър, мога да обяс…

— А, да не пропускаме и това. Оплакване от военния свещеник. Твърди, че си се опитат да го притиснеш да наруши тайната на изповедта.

— Разговарях с него, но…

— Така че ще те попитам отново: какво става при теб, по дяволите?

Най-сетне ми беше дал възможност да се защитя, но в момента бях твърде зает с опитите да си поема въздух. Все едно бях скочил в басейн, пълен с ледени блокове, и слабините ми вече бяха преминали през гръдния кош на път за гърлото. Изведнъж ми хрумна, че всичките ми действия тук бяха обезсмислени от самото начало. Бях попаднал в капан — буквално от мига, в който бях стъпил на бетона на летището в Тузла. Навсякъде, на всеки един разпит, някой ме беше следил. Или дори беше стоял до мен. Бях подценил противника.

Златното правило в армията гласи, че по-високият чин винаги има право. Може и да не е честно, но цялата проклета система би се сринала, ако това правило не се спазваше и защитаваше.

Да не говорим за златното правило на юриспруденцията, според което страната с по-сигурни и многобройни доказателства печели делото. Мърфи си беше направил труда да фалшифицира показания и да събира свидетели, докато аз разполагах само с честната си дума на адвокат и офицер. Дотолкова, доколкото някой изобщо ми вярваше.

— Сигурен съм, че ще мога да обясня всичко това, когато разполагаме с достатъчно време — отвърнах много вяло.

— Точно така. Когато всичко приключи, ще има официално разследване на твоето поведение. Надявам се, няма нужда да ти напомням, че Чък Мърфи сигурно е най-уважаваният офицер във въоръжените сили. Завършил е пръв в своя випуск в „Уест Пойнт“. Бил е най-добрият защитник по американски футбол, награден с „Хайсман“. Удостоен със стипендията „Роудс“. Герой от войната. Верността му към родината е неопетнена и никога не е подлагана на съмнение.

От това очевидно следваше, че за моята собствена репутация и лоялност не можеше да се твърди същото.

— Наясно съм с това, но… — заекнах.

— И още нещо, по дяволите! Единствената проклета причина да изберем адвокат да оглави разследването беше, че ни трябваше човек с достатъчно опит, за да се справи с юридическото минно поле, което представлява случаят. Знаеш ли какво означава „плод от отровно дърво“?

— Естествено. Юридическа доктрина, според която ако при разкриването на едно доказателство са използвани неправилни средства, не само това доказателство, но и целият процес, който следва от него, е невалиден.

Той почти изкрещя:

— Ако препоръчаш военен съд в този момент, цялата защита ще си вземе отпуска, за да го отпразнува! Ти наистина се издъни!

— Вижте, сър, аз…

— И още нещо. Преди няколко минути идва шефът на военните следователи. Поиска военното ти досие. В момента те проверява. Защо, по дяволите? Да не би да имаш някаква връзка с убийството на Бърковиц?

— Не ми е известно, господин генерал. Както вече докладвах, Бърковиц идва при мен в деня, в който го убиха. Оттогава на два пъти ме посетиха двама военни следователи. Притеснявали ги някакви любопитни бележки в дневника на Бърковиц.

— Любопитни? Какво означава „любопитни“, по дяволите?

— И аз това ги попитах, но те твърдят, че информацията е секретна.

Настъпи дълга напрегната пауза, после той заяви:

— Не съм доволен от теб, Дръмънд. Искам да кажа, наистина съм адски недоволен.

— Аз също — признах си, макар и по съвсем различни причини от неговите.

— Само внимавай да не объркаш още нещо до края. Не искам повече оплаквания от Чък Мърфи. Нито дума. Ясно ли се изразих?

— Много ясно.

— Ще проведем разследване, когато това свърши — повтори той заплашително, после тресна слушалката и разговорът ни приключи.

Ако изобщо можеше да се нарече така. Аз не бях допринесъл с нищо повече от няколко „да, сър“ и „да, но…“.