Брайан Хейг - Тайно разрешение

След малко на вратата отново се почука. Беше Мороу, доста замислена. Красива, но замислена.

— Денят май не е много успешен — отбеляза.

— Глупости. Току-що излязоха резултатите от държавната лотария и познай какво? Печелившият билет е в джоба ми. Двеста и петдесет милиона долара. Просто се чудех какво да правя с толкова пари.

Тя влезе и седна.

— И какво измисли?

— Ще ги дам на Майка Тереза, до последния цент. Абсолютно всичките.

— Ъъъ, майоре… майка Тереза почина.

— Наистина ли? Е, по дяволите. В такъв случай ще ги похарча само за себе си.

— И аз така бих предположила — каза тя.

— Нали? Вече си го представям съвсем ясно. Имение във Флорида, шхуна с три мачти и една готина червена спортна кола. А ти какво би направила?

— Аз ли?

Тя прокара дългата си слаба ръка през гъстата си лъскава коса, сякаш никога не си беше мечтала да има толкова пари. Стига, бе. Всички си мечтаят да станат като Бил Гейтс. Поне във финансово отношение.

— Сигурно ще купя една красива старинна сграда в Кеймбридж и ще отворя благотворителна фондация.

— Гадост — отбелязах.

— Възразявам. Това е най-смисленият начин да употребиш пари, които не си спечелил.

— Имам предвид старинната сграда в Кеймбридж. Всичките ти съседи ще бъдат досадни университетски преподаватели с леви убеждения. Накъдето и да погледнеш, ще виждаш ризи „Пакост“ и мокасини „Уийджун“.

— Схващанията ти са остарели. Сега разнообразието е модерно. В Харвард вече дори пускат републиканци. Естествено, в символични количества, по-скоро за цвят.

— Без майтап? От кои републиканци? Истински републиканци, които се хранят с пържоли, или от онези фалшиви републиканци с меки китки като Рокфелер?

— В моя випуск в юридическия дори имаше един скинхед.

— Скинхед?

— Напълно откачен. — Тя завъртя очи към тавана. — Обличаше се само с откачени черни тениски, камуфлажни панталони и ботуши. Специализираше конституционно право. Планът му беше да завърши, а после да прекара остатъка от живота си, като се бори срещу законите за равноправие във Върховния съд. Викахме му „сър Рамбо“.

— Избрал е най-подходящото място за следване. Как се казваше онзи професор? Който е написал много книги и постоянно съди правителството?

— Алан Дършовиц?

— Да, същият.

— Алан всъщност го харесваше — каза тя. — Според него Рамбо притежавал смелост и силен характер.

— Познаваш ли Дършовиц?

— Много добре всъщност. Беше научен ръководител на моя факултет. А освен това и най-добрият адвокат, когото съм виждала. Записах се и на двата му курса.

— Хм, аз пък си мислех, че моя милост е най-добрият адвокат, когото си виждала.

Ухилих се. Естествено, поведението ми беше неискрено и коварно. Опитвах се да разсея тревожните си подозрения за Мороу — като например, че изобщо не е следвала право в Харвард и може би дори не е адвокат, а шпионин, който да докладва за разследването ми. Естествено, хранех същите подозрения и по отношение на Делбърт, но бях все по-близо до момента, в който щях да се нуждая от някого, на когото да се доверя. Ставаха все по-странни неща и аз се нуждаех от второ мнение.

— Мога ли да ти се доверя? — попитах.

Тъй като все пак беше красива жена, сигурно трябваше да го кажа по друг начин. Без съмнение десетки мъже й бяха задавали същия въпрос, след което се бяха впускали в излияния за съпругата си, която не ги разбира, за неуспешния си сексуален живот или нещо подобно. Красивите жени губят доста време в ролята на изповедници на различни мъже, които искат да спят с тях.

Тя направи болезнена гримаса.

— Добре, майоре, ако се налага.

— Като начало дай да оставим тази работа с „майора“, става ли? Можеш да ме наричаш Шон.

Съдейки по подозрителната й физиономия, разговорът оправдаваше най-лошите й очаквания.

— Добре, Шон, нямам нищо против.

— Трябва ми някой, който да ми докаже, че не съм превъртял — заявих.

Това я обърка за момент, защото очевидно не очакваше да го чуе. Освен ако, разбира се, доказателството не включваше медицински преглед, от който до играта на „чичо доктор“ имаше само една крачка.

Тя кимна и аз продължих:

— Виж, имам много странно чувство за всичко, което се случва тук. Вчера онзи репортер Бърковиц дойде и ми зададе няколко въпроса за разследването. Тази сутрин вече беше мъртъв. При това уликите водят към професионално убийство, извършено от човек на мафията или може би от специалните части, обучен да използва екзотични оръжия.