Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Значи тези двайсет и пет и без това са щели да умрат?

— О, боже. Може би не съм разбрал въпроса. Двайсет и петте са щели да умрат почти веднага. Но част от останалите също са щели да умрат със сигурност. В подобни случаи има твърде много фактори, за да се направи точна оценка. Качеството на първата помощ. Времето, преди да успеят да ги закарат в подходящо болнично заведение. Квалификацията на лекарите в него.

Сърцето ми изведнъж заби учестено.

— Виж, докторе. Трябва да ми кажеш съвсем ясно. Двайсет и пет мъже са били убити на място, така ли?

Той замълча за момент и аз едва не счупих ръба на бюрото си, толкова силно го стиснах.

— Не на място — каза той най-сетне и пулсът ми започна да се връща към нормалните си стойности. — Бих го формулирал така — продължи лекарят. — Двайсет и петима от сърбите са били ранени толкова тежко, че са щели да издъхнат до три минути. Други четирима са били в критично състояние, но ти ме предупреди, че точният брой на убийствата, извършени от хората на Санчес, може да се обсъжда в съда. Затова не ги включих в общия брой. Ако бяха получили подходяща медицинска помощ, някои от тях може би са щели да се задържат още малко.

Мълчах толкова дълго, че накрая Макаби каза:

— Там ли си още, майоре?

— Тук съм, докторе.

— Извинявам се, ако не съм подготвил нужната оценка. Само ми кажи какво ти трябва и ще работя цяла нощ, ако се наложи. Ще докарам допълнителни…

— Не, докторе. Точно това ми трябваше. Сигурен ли си в цифрите?

— Разбира се. Дори закръглих към по-сигурния брой. Всъщност е доста вероятно двайсет и седем или двайсет и осем да са загинали на място. Ако се съди по раните, засадата е била крайно жестока.

— Питам още веднъж, докторе. Сигурен ли си в бройката?

Гласът му придоби нотка на отчаяние.

— Майор Дръмънд, аз съм завършил медицинската академия „Джон Хопкинс“. Работя като патолог от шестнайсет години. Смятам, че мога да определя кога една рана е толкова тежка, че да предизвика мигновена смърт.

— Благодаря — казах и затворих.

Бях потресен. Добре де, може би не точно потресен, но нещо подобно. Със сигурност бях изумен. Джоунс беше казал, че когато „Омега 36“ пристигнали на мястото на засадата, се обадили в щаба и докладвали за седемнайсет убити и осемнайсет оцелели. А според Макаби двайсет и пет от общо трийсет и петима сърби със сигурност вече са били мъртви. По този начин оставаха максимум десет оцелели. А като се броят и онези три-четири критични случая, може би по-малко от десет. Само пет или шест може би.

Да кажем, че „Омега 36“ са пристигнали на мястото на засадата веднага след като се е изтеглил екипът на Санчес. Може би оттам идваше разликата. Опитах се да си го представя. Екипът на Санчес е започнал битката с взривяването на двете мини, заровени на пътя. Така сигурно са убили шофьора на първия камион и няколко от войниците в каросерията. После хората на Санчес са открили огън по колоната с „М16“ и картечници. Сърбите волю-неволю са наизскачали от камионите и колите и са залегнали зад тях. Тогава е била взривена смъртоносната редица от мини „Клеймор“. И всичко това е станало за една ужасна минута.

При засадите първата минута е пълен хаос. Тогава се пролива повечето кръв. А доколкото си спомнях от огледа в моргата, голяма част от труповете бяха разкъсани от онези мини. После, според Санчес и хората му, са изминали пет до седем минути, в които сърбите отговаряли на огъня. Да си представим, че по време на престрелката са били убити още няколко. Към този момент обаче повечето от тях са били зад прикритие и също са стреляли. Хората на Санчес също са залегнали, стреляли са по-спорадично и с по-малка точност. Освен това Перит е осигурявал периметъра, а лекарят Грейвс е бил отзад, така че Санчес е разполагал само със седем стрелци на мястото на засадата. Броят на убитите в този период съвсем е намалял.

Макаби беше сигурен, че двайсет и пет или дори двайсет и девет от сърбите са загинали до три минути след получаването на раните. Той разбираше от тези неща. Знаеше кои органи трябва да бъдат увредени, кои артерии да се прекъснат и кои крайници да бъдат откъснати, преди човешките мозъци и сърца да обявят фалит. Така ставаше физически невъзможно „Омега 36“ да са пристигнали на мястото на засадата навреме, за да заварят осемнайсет оцелели.

Така че какво ставаше тук, по дяволите? Труден въпрос със само два възможни отговора. Или Макаби беше най-некадърният идиот, завършвал някога медицинската академия „Джон Хопкинс“, или аз бях заблуден. Интелигентно и професионално заблуден. Записите от сръбските радиостанции бяха фалшифицирани. А ако те бяха фалшиви, значи може би… всъщност със сигурност филмите от сателитите също бяха такива. Мистър Джоунс с очите като мраморни топчета беше успял да организира някаква високотехнологична измама.