Брайан Хейг - Тайно разрешение

В това обяснение обаче имаше един много тревожен проблем. Мистър Джоунс не работеше за себе си. Той беше тук, защото генерал Клапър официално беше изискал от АНС да помогне на разследването ми. А мистър Джоунс разполагаше с властта да командва цял оперативен център на АНС. И с техническите възможности да фалшифицира сателитни записи. Бях виждал доста такива и неговите изглеждаха съвсем истински. От друга страна, при днешното състояние на компютърната графика двама опитни програмисти с един компютър „Сън“ и програмата „CorelDRAW“ сигурно бяха достатъчни за фабрикуването на такъв филм.

Идваше ми да се ритна отзад, че съм бил толкова наивен. Трябваше да се сетя. Цялата измама беше прекалено съвършена. Първо извадиха съмнителното обяснение, че над Трета зона не са преминали фотографски сателити, а само този с термочувствителната камера, който показва неясни зелени точки, невъзможни за идентифициране. После ни показаха само два филма, които доказваха всички твърдения на Санчес и хората му. И накрая Джоунс и неговият екип изведнъж откриха подслушаните радиостанции, с които се обясняваше и последната мистерия — как са се получили неприятните дупки в главите на труповете.

Естествено, Джоунс нямаше как да се е справил без помощта на някой вътрешен човек от моя екип. Беше наясно с всички най-важни точки на разследването, всички съмнения и неразрешени загадки. Е, всички без една — броя на труповете. Но пък никой не знаеше, че съм накарал Макаби да провери и този факт. Когато говорихме за това в моргата, бяхме сами. Делбърт и Мороу бяха заедно в другия ъгъл и си водеха бележки. Значи Джоунс и хората му сигурно бяха приложили старото, но златно правило, че на всеки убит в битка обикновено се падат един-двама ранени. Джоунс просто ги беше разделил наполовина — по един оцелял на всеки труп. Единственият проблем беше, че при засадите, особено при добре подготвените смъртоносни засади, това правило сериозно се нарушава.

И какво ми носеха тези открития? Ами това, че бях още по-близо до басейна с пираните. Нямах доказателства. Ако отправех обвинение към мистър Джоунс, той щеше да се почеше по главата и да каже нещо като: „Ей, много странно, приятел. Все пак не съм снимал аз, нали се сещаш, затова най-добре да завъртим една шайба и да сверим цифрите с добрия стар щаб на АНС.“ А после някой в Мериланд просто щеше да отвърне: „Ужас, много тъпо е станало. Някой от малоумните ни служители се е объркал, докато е записвал сръбските радиопредавания. Дръмънд е прав, «Омега 36» наистина са докладвали за двайсет и пет убити.“

Като се изключи това, вече поне бях сигурен, че наистина има конспирация. Не си бях измислил всичко. Нямаше как да разбера за какви мащаби става въпрос, но изведнъж отново започнах да си представям мрачни мъже със студени очи и костюми от „Брукс Бръдърс“. Не че това ме правеше особено щастлив. Проблемът с конспирациите е, че няма на кого да се довериш. Клапър? Точно той беше насъскал по мен мистър Джоунс. По случайност? Не ми се вярваше. А ако имах причина да подозирам него, за Делбърт и Мороу направо бях сигурен. Вече ги бях осъдил мислено. Поне единият от тях. Кой ли беше обаче?

Дали Делбърт, на когото пръв му хрумна блестящата идея да потърсим сателитни снимки? Как се сети за това, по дяволите? Специалността му беше наказателно право, а не стратегическо разузнаване.

Или Мороу, която беше задала на Джоунс точно онези въпроси, които да му позволят да разгърне теорията си? Диалогът им беше като от стара американска комедия с Ед Макмеън и Джони Карсън. „Ей, Джони, стари приятелю, а как ще обясниш, че сърбите са обявили радиомълчание точно в този момент?“

Всичко това означаваше, че е дошъл моментът за инвентаризация. Какво бях заложил в това разследване? Нищо. Беше просто работа. Нищо повече.

Какво ме засягаше дали Санчес и хората му са избили трийсет и петима сърби? С изключеше на семействата на загиналите, кого го засягаше въобще? Бяхме на война. Хората умират. Никой не е казал, че трябва да умират честно. В битката няма правила за справедлив двубой като онези, измислени от маркиз Куийнсбъри. Освен това какво ли бяха направили онези сърби, преди да умрат? Колко изнасилвания, масови убийства и случаи на етническо прочистване?

Но да кажем в името на спора, че проявях глупостта да се опитам да достигна до дъното на цялата история. Откъде трябваше да започна?

За начало да си спечеля малко време. А после и малко пространство за маневри. След това щях да се опитам да разбера кои всъщност бяха мистър Джоунс и мис Смит. Кой ги беше изпратил тук? И защо?