Брайан Хейг - Тайно разрешение

И тримата знаехме, че не може. Знаехме също, че ако направя нещо подобно, ще анулирам валидността на цялото разследване. Член 32 не позволява водещият разследването да изразява в доклада си съмнение в резултата. Не че на някой от тях му пукаше. Естествено, това щеше да е унизително за армията, която трябваше да състави цял нов екип и да повтори упражнението. Но нямаше да се отрази на Делбърт и Мороу, които бяха свършили собствената си работа според изискванията и възможностите си. Работата беше там, че и двамата бяха деца на въоръжените сили, чак до униформеното си зелено бельо, армията ги беше назначила за членове на комисия и те дълбоко вярваха, че дългът ги зове да стигнат до единодушно решение. Просто така бяха устроени.

— Значи разполагаме с четири дни, за да те накараме да промениш решението си или ние да променим нашето — каза Мороу.

— Поне аз така го виждам — признах.

— Какво трябва да направим, за да го промениш? — попита тя, което ви подсказва доста за характера й.

— Трябва ми сигурно доказателство, че Санчес и хората му не лъжат.

— Не можем да го докажем — каза тя с болезнено изражение. — Вече го обсъдихме. Деветимата от екипа са единствените живи свидетели.

Делбърт изведнъж се намръщи, после започна да подскача на стола си като развълнуван ученик в началното училище, който знае отговора и иска да го каже пръв.

— Може би има алтернатива на живия свидетел.

— Каква? — попитах.

— Агенцията за национална сигурност или някой друг сигурно разполага със спътници, които летят над Косово. Никога не съм виждал сателитна снимка с очите си, но съм чувал, че по тях можеш да четеш вестниците в тила на врага.

— Ах ти, малко генийче — заявих. — Абсолютно си прав. Дори не мога да ви опиша какви усилия ми костваше да го кажа. Не само защото питаех неясна неприязън към Делбърт, а и защото ми идваше сам да се изритам отзад, с всичка сила. Ако някой трябваше да се сети за този вариант, това трябваше да е човекът, прекарал пет години в света на строго секретните операции, където използвахме сателитните снимки за тоалетна хартия.

Погледнах часовника си. Ако се обадех веднага, щях да хвана Клапър в момента, в който влиза в кабинета си. Набрах номера и зачаках. Минаха три позвънявания, преди секретарката му Нора да вдигне.

— Здравей, Нора, обажда се Дръмънд — казах. — Какво е станало?

— Защо?

— Вдигна чак на третото позвъняване. Губиш форма.

— Защо? — повтори тя, тъй като беше напълно лишена от чувство за хумор.

— Забрави — казах.

Нямаше смисъл да пропилявам блестящото си остроумие, за да разтопявам ледник.

— Там ли е генералът? — попитах.

— Да, но има среща и не бива да го прекъсвам.

— Адски е важно.

— Срещата на генерала също.

— На бас, че моето е по-важно — казах.

— Майор Дръмънд, знам кой сте и по какво работите и мога да ви уверя, че срещата му е по-важна от вашия въпрос.

— Да не би да е по повод на някакъв репортер, удушен в тоалетната? — попитах по-скоро като просто детективско разсъждение, отколкото като изстрел в тъмното.

— Ще ви свържа веднага — каза тя.

— Здравей, Шон — обади се Клапър след секунда.

— Здравейте, господин генерал, как сте?

— Не съм добре още откакто се хванах на тази работа. Знаеш ли, че в този град е пълно с големи лъскави правни кантори, където съдружниците получават по един милион долара годишно? Ако се обърка само още едно нещо, ще започна да ги обикалям и да си търся работа.

— Май наистина сте потиснат — отбелязах. — Това няма ли да е прекалено драстично решение?

Той не се засмя и аз го приех за лош знак. Или не бях толкова забавен, колкото смятах, или беше в много кофти настроение. Така де, сигурно беше в много кофти настроение.

— Чу ли за убития репортер? — попита.

— Онзи, който ми се обади преди няколко дни?

— Същият. Срещнахте ли се изобщо?

— Вчера мина през офиса. Поговорихме и той си тръгна.

— Главният редактор на „Хералд“ се обадил на председателя на Съвета на началник-щабовете. Заклел се е да вдига шум до небесата, докато не разкрием убиеца.

— Прав си е човекът. Горкият журналист си стои до писоара и изведнъж някой го удушава. Гаден свят, а? Но не се обаждам за това. Имаме страхотна идея. Всъщност Делбърт се сети. Искаме да проверим дали Агенцията за национална сигурност или някоя от другите строго секретни организации разполага със сателитен видеоматериал или фотографии от Трета зона, събрани между четиринайсети и осемнайсети.