Брайан Хейг - Тайно разрешение

— Майтапите ли се? И аз бих написал същото. Наистина ли искате да се поставите на мястото на човека, който трябва да реши какво да правят с деветимата войници във военновъздушната база в Авиано?

— Много ли е гадно? — попита Дейвид.

Той беше още по-голям загубеняк, облечен с кафяв костюм, яркочервена вратовръзка, синя риза и лъснати до блясък обувки от парадна униформа. Направо ми се изправяше косата.

Погледнах го като добрия голям брат, когото винаги му се беше искало да има.

— Да си призная, Дейвид, не е голям кеф. При всички случаи губя.

— Гадно значи — каза той.

Заклатих глава като истински мъченик.

— Снощи намерих гнило зеле в спалния си чувал — оплаках се. — Гнило зеле. Всяка вечер измислят нещо ново.

— Мръсни негодници — измърмори той.

Имаше предвид войниците от специалните сили, които бяха разквартирувани в базата в Тузла, разбира се. Спомняте ли си как ви разправях, че адвокатите не ги обичат, а военните полицаи ги мразят? Е, военните следователи са много, много по-презирани от всички живи същества на Земята. Известно е, че внедряват куки и шпиони във военните поделения и че вършат цялата мръсна работа. Те са най-близкото нещо до Гестапо, което си позволява една демократична армия. Бил съм в поделения, където рисуваха пагони на военни следователи по учебните мишени.

— Сега разбирам какво ви е на вас — казах съчуствено.

— Аха, гадничко си е — съгласи се Дейвид, а Марти кимна.

— Ако имате възможност, можем да пийнем нещо — предложих. — Имам нужда от съвет как да се справям с напрежението и стреса.

— Естествено — грейна Дейвид.

Приличаше на женски пудел, който току-що е бил подушен от голям, красив датски дог.

— И така — казах аз, за да пожъна плодовете на отвратителната си сервилност, — докъде стигнахте с разследването?

— Не разполагаме с кой знае какво — отвърна Марти.

— Капитан Уолковиц спомена, че гаротата е фабрично произведена — казах. — Сигурно има само един-двама производители, които се занимават с това. Ако бях на ваше място, щях да проверя всички клиенти от последната година-две.

— Като стана дума за гаротата, чудехме се защо убиецът я е оставил навита около врата на жертвата — каза той.

— Хм — отвърнах, като се опитвах да имитирам несигурност. — Според мен се е досетил, че ако я вземе със себе си, ще трябва да търси къде да я изхвърли. И вероятно ще се изцапа с кръвта на жертвата. Предполагам, че по дръжките няма отпечатъци от пръсти.

— Точно така. Сигурно е бил с ръкавици. Значи според теб я е оставил, защото е било твърде трудно да се отърве от нея?

— Е, аз не знам много за тези неща — излъгах. — Но си представям гаротата като бръснач за еднократна употреба. Предполагам, че това е една от причините убиецът да я избере за оръжие. Ако беше използвал пистолет, щеше да вдигне шум и да остави куршуми, които да бъдат проследени до точния тип оръжие. Ако беше нож, щяхте да разберете какъв е по острието и да започнете да го издирвате. Освен това гаротата представлява съобщение. Може би убиецът я е оставил като предупреждение.

— Звучи логично — отбеляза Дейвид.

Започваше да се привързва към мен. Как само ги надуших.

— Проверихте ли за отпечатъци от обувки? — попитах.

— Все още събираме отливките. Но все пак е станало в тоалетна, където минават много хора.

— Вярно, но пък сме в армията: Става дума за помещение, което се използва и от журналистите, а армията адски държи на имиджа си. Мога да се обзаложа, че подът е бил изтъркан по-рано същата вечер. Можете да проверите кой го е почистил и в колко часа. Според мен можете да ограничите търсенето на обувките до модели с гумени подметки. Убиецът е трябвало да се приближи до жертвата, без да вдига шум.

— Добър довод — отбеляза Дейвид.

Беше измъкнал бележник и драскаше в него. Чудна работа, сигурно ни бяха преподавали едни и същи специалисти по криминалистика. Какво толкова не можеше да запомни, че трябваше да си записва? „Гаротата е оръжие за еднократна употреба, а убиецът вероятно е носел обувки с гумени подметки.“

— Имаше ли много кръв около тялото? — попитах.

— По цялата стена, писоарите и по пода. Сякаш някой е пръскал с маркуч — отвърна Марти.

— Да, прерязаните артерии са гадна работа. Ако имате късмет, убиецът също се е изцапал.

Дейвид си записа и това.

— Е, как смятате? — попитах. — Дали го е причакал в тоалетната? В някоя кабинка например? Или го е проследил от коридора?

И двамата се почесаха по главите.