Брайан Хейг - Тайно разрешение

Делбърт и Мороу не очакваха да я видят и неволно ахнаха, когато влязохме в стаята и видяхме двете й помощнички, които в делириум чаткаха по клавиатурите, а Имелда се беше надвесила над раменете им.

Имелда вдигна глава и премлясна няколко пъти, за да се подготви.

— Еха! Това не са ли адвокатите юпита? И какво? Тук сте от три дни — трима адвокати — и целият резултат от работата ви са десет часа записани разговори? Какво сте правили през останалото време, по дяволите? Запои и секс ли?

Мороу ми хвърли виновен поглед, тъй като Имелда очевидно беше познала поне за половината от историята. Жалко за другата половина, казах си. Делбърт изправи рамене и на лицето му се появи болезнено изражение.

— Вижте — каза той, а раненото му самолюбие лееше кръв по пода, — работим денонощно. Човек не започва разпити, без да се подготви. Тъй като не сте адвокат, сигурно не го знаете, но всеки час разпит изисква поне три часа подготовка на въпросите.

Имелда избута очилата си със златни рамки до върха на късото си носле и ако бях малко по-милостив, щях да намеря начин да предупредя Делбърт, че този привидно нехаен жест е аналогичен на движението, с което каубоите от Дивия запад разкопчават кобурите си. После тя наведе глава и продължително се вторачи в него. Лекичко се отдръпнах, защото изобщо не исках да бъда улучен от някой случаен куршум.

— Добре де, умнико, наистина ли очакваш да повярвам, че си изхабил двайсет часа, за да се подготвиш за няколко въпросчета? За глупачка ли ме вземаш?

— Действително ми отне толкова време — не отстъпи той. — И въпреки че със сигурност няма нужда да ти доказвам каквото и да било, мога да ти покажа бележките си.

Тя го изгледа недоверчиво.

— Бележки?

— Да. Винаги си водя бележки.

— И какво пише в тези бележки?

— Въпросите, които се каня да задам. Рисувам оценъчни графики, тоест схеми на насоките, в които би могъл да поеме събеседникът, и как трябва да реагирам в различните случаи.

— Знам какво представляват проклетите оценъчни графики, умнико. И какво, от бележките си ли четеш, докато водиш разпита?

— Естествено. Точно в това е смисълът от тях. Така винаги имам предимство пред събеседника си.

Имелда се разхили неудържимо, заклати се на стола и кимна на двете си помощнички, които също се засмяха неуверено.

— Какво е толкова смешно? — попита Делбърт. Имелда поклати глава.

— Трябваше и сама да се сетя, по дяволите.

— Какво да се сетиш?

— Нищо.

— Не, кажи ми — настоя той умолително.

— Значи затова твоите записи бяха такива.

— Какви? Какво не им е наред на моите записи?

Имелда просто продължи невярващо да клати глава. Горкият Делбърт нервно кършеше ръце. Най-сетне погледна към мен.

Свих рамене.

— Извинявай, Делбърт, но не съм слушал твоите записи. Нямам представа какво си объркал.

Той отново се завъртя към Имелда.

— Да не би да съм провел разпитите погрешно?

Тя все така клатеше глава.

— Бележки. Трябваше да се сетя. Нищо чудно, по дяволите.

Делбърт се втурна към масата, където записите му бяха подредени на спретната купчина, награби ги и изхвърча от стаята. Веднага щом излезе, Имелда похихика още няколко пъти, стана и отново се надвеси над момичетата си, които се тресяха от опитите да заглушат кикота си. Двамата с Мороу бързо последвахме Делбърт.

Тя ме погледна озадачено.

— Какво беше това, по дяволите?

— Кое? — попитах, преструвайки се на невинен.

— Кажи ми де. Какво е объркал Делбърт?

— Как така какво? Само не ми казвай, че и ти си подготвяш бележки.

— Естествено, че го правя. Лошо ли е?

Ухилих се, но казах възможно най-искрено:

— Не. Наистина. Много похвален навик.

— Тогава защо се смееха?

— Това е един от законите на Имелда. Всеки път, когато се видим отново, тя започва с обвинение в мързел. Продължава само няколко секунди и е напълно безобидно. Отговорът, който се приема, е леко да се изчервиш, да кимнеш смирено и да обещаеш да се поправиш. Най-тежкият грях е да започнеш да спориш или да се оправдаваш.

— Продължавам да не разбирам.

— Какво ще направи според теб Делбърт с тези касети?

— Ще се опита да разбере какво е объркал.

— Точно така. Ще стои цяла нощ и ще ги слуша по сто пъти. До сутринта ще е анализирал най-подробно собственото си представяне. Ще се превърне в развалина. Няма да бъде сигурен за нито един от въпросите, които е задал. Самочувствието му ще отиде по дяволите.

Тя не ми повярва.

— Имелда не може да е толкова коварна, а той — толкова глупав.